на живо

Чистеше конюшни, мразеше баскетбола и му се подиграваха, че е дебел

Никола Йокич е на 4 победи от първия си шампионски пръстен в НБА

Подиграваха му се, че е дебел, чистеше конюшни, имаше кон на име Ловец на сънища и накрая Ловецът на сънища е на 4 победи от първия си шампионски пръстен в най-силното баскетболно първенство на планетата.

28-годишният Никола Йокич, център на Денвър Нъгетс и сръбския национален отбор, два пъти е избиран за MVP в Лигата на извънземните.

Денвър, който досега не е имал MVP, го избра през 2014 г. под №41...

"Дори не съм мислил, че ще играя в НБА, камо ли, че ще бъда MVP. Целта ми беше да стигна до Евролигата и да съм част от някой силен сръбски отбор. Когато Денвър Нъгетс ме избраха, това беше голяма възможност. Мисля, че я използвах добре.

Нъгетс отстраниха във финала на Запад ЛА Лейкърс на ЛеБрон Джеймс с 4-0 и чакат за златото победителя на Изток - Бостън или Маями. Хийт водят в серията с 3-1.

Пътят до най-голямата мечта е трънлив за звездата на Денвър. Той дори мрази баскетбола - спортът, който го изстреля в небесата.

"Татко ми каза да опитам. Започнах да плача. Не исках да тренирам. Бях на 10 години и всичко това ми беше малко странно, дори ме беше страх. След първия контакт с топката разбрах, че мога да играя", спомня си Йокич.

В детството му баскетболът определено не е на първо място. Тогава той най-много обича...конете.

"Три години изкарах в Сомбор, след което спрях да тренирам за кратко. Тогава конете станаха много важни в живота ми, постепенно навлязох в техния свят, дори чистех конюшните, а след това яздех."

Сърбинът признава, че когато е пристигнал в Белград Мега, не е успял да направи нито една истинска лицева опора.

"Не можех да правя мъжка лицева опора, затова започнах работа с фитнес треньор и този период продължи почти два месеца. Играх за юношите на Мега, а след това влязох и при мъжете", разказва той.

Когато подписва първия си договор с Мега тежи 136 килограма.

Сега Йокич - малкият дебелак от Сомбор, е звезда от НБА. Един от най-големите.

Американците пишат за него: "Има фигура на център, поглед върху играта, мека ръка на най-добрия стрелец".

"Никога не съм мечтал за голям договор, а да се забавлявам и да печеля трофеи. Договорите са неразделна част от спорта, но най-важни са победите. Заслуга за това имат и моето семейство, братята ми, съпругата ми, бивши и настоящи треньори", признателен е Никола.