Това е един от онези моменти, които ти напомнят защо си избрал точно тази професия.
NBA BACKSTAGE е пространство, напоено с професионализъм.
Усещането е за извънземна индустрия.
Присъствието в тази индустрия на български играч е велико постижение. Този българин да бъде скромен, трудолюбив и възпитан - това е вдъхновение.
За мен, да разговарям с Александър Везенков в Лос Анджелис беше адреналинова инжекция.
Късметлия съм, че бях в тази ситуация със силни съотборници като Петър Стоев и Любомир Асенов.
Надявам се думите на това страхотно момче да влязат в колкото се може повече български домове и да намерят дълготрайно място в сърцата на колкото се може повече деца, които мечтаят да станат като него.
Надявам се и Саша да бъде чут и разбран правилно от колкото се може повече родители, чиито деца се занимават със спорт.
Защото мечтите се сбъдват. Не винаги, но понякога.
За да се сбъднат обаче, обикновено никой не разбира какво ти е коствало.
Знаеш само ти, когато вечер останеш сам със себе си. Знаят и само най-близките ти хора.
ДА ЖЕРТВАШ ВСИЧКО...
"На 28 години започнах отначало."
Тези думи съдържат всичко, което се опитвам да предам като послание от това интервю, което имах привилегията и удоволствието да взема като журналист от Саша Везенков.
Думи, изречени от истинския крал на баскетболна Европа. От човек, който на 28 години беше стъпил гладиаторски върху баскетболния Олимп.
ВЕЗЕНКОВ - MVP на Евролигата.
ВЕЗЕНКОВ - MVP на гръцката лига.
ВЕЗЕНКОВ - топреализатор на Евролигата.
ВЕЗЕНКОВ - топреализатор на гръцката лига.
ВЕЗЕНКОВ - в Идеалния отбор на Евролигата.
ВЕЗЕНКОВ - в Идеалния отбор на гръцката лига.
ВЕЗЕНКОВ - на 3 секунди от короната на Евролигата.
ВЕЗЕНКОВ - шампион на Гърция.
ВЕЗЕНКОВ - носител на Купата на Гърция.
ВЕЗЕНКОВ - носител на Суперкупата на Гърция.
ВЕЗЕНКОВ - боготворен от цял един баскетболен град като Атина.
ВЕЗЕНКОВ - любимият син на едни от най-лудите фенове в цяла Европа - тези на Олимпиакос Пирея.
ВЕЗЕНКОВ - момчето, заради което братята-милиардери и собственици на Олимпиакос се съревноваваха като откачени с офертата на Сакраменто Кингс, само и само да го накарат да остане в голямото им задружно, "червено" семейство.
ВЕЗЕНКОВ - човекът, момчето, което стана мъж, огромното сърце, което никога не се предава на терена.
ВЕЗЕНКОВ - онази брилянтна лява ръка, която стреля с такава лекота, сякаш няма нищо по-лесно и естествено на света от това да нижеш тройка след тройка от центъра на терена.
Да, всичко това беше Александър Везенков до това лято, когато вместо да избере охолния, лесен и изкушаващ всяко нормално човешко същество живот на абсолютен бог в Гърция, избра
ДА ЗАПОЧНЕ ОТНАЧАЛО.
"Жертвах всичко заради НБА: приятели, семейство, комфорт, клуб, с който спечелихме всичко, отбор от невероятни приятели, с които се чуваме всеки ден", споделя ни с цялата откровеност на своята душа един от най-вдъхновяващите спортисти, с които професията ме е срещала.
Седим и си говорим часове преди гостуването на неговия Сакраменто на Лос Анджелис Клипърс.
Изглежда ми спокоен, напълно наясно със себе си, наясно какво се изисква от него в новия му отбор - Кингс.
ДА СВАЛИШ ДОБРОВОЛНО КРАСКАТА КОРОНА
Питам го не изпитва ли понякога носталгия по онова, старото време?
"Носталгия, не. Взех правилното решение, колкото и трудно да ми е сега. Човек трябва да се пробва, трябва да види докъде се простират силите му. Това правя всеки ден тук, в НБА", казва ми синът на легендата на българския баскетбол и на Балкан Сашо Везенков.
Говорим си за посланията, които сме длъжни да изпращаме към децата, които във времената, в които живеем, все пак избират спорта. Какво трябва да проумеят и има ли начин да си научат уроците навреме?
"Няма лесно. Нужни са много труд, много лишения и накрая не всички от тях ще станат баскетболисти", откровен е Саша.
ПОСЛАНИЕТО КЪМ ДЕЦАТА
Искам от него да отправи конкретен съвет към децата, които не спят в България, за да гледат на живо мачовете му.
"Търпение и да са готови да жертват неща за несигурен резултат."
Реалист до мозъка на костите си. Няма заблуда. Няма захаросани думи.
Няма поза, няма грандомания, няма и нотка от високомерие.
Напротив. ИМА СМИРЕНИЕ.
"НБА за мен е едно изпитание, едно изживяване, за което много състезатели биха искали да са на моето място. Наслаждавам му се, радвам се, че живея в тази сбъдната мечта и се опитвам да помагам на отбора си", продължава Везенков.
Само човек, който наистина е жертвал всичко постигнато и има куража и смелостта да започне отначало, може да пренастрои мисленето си на чисто нови, понякога и доста несправедливи, необясними за всички нас честоти:
"Когато си свикнал да играеш по 30-32 минути и когато много неща са зависели от теб, когато си бил човекът, който е решавал мачовете на своя отбор, тогава е много трудно ментално да свикнеш с новата роля. Но колкото по-бързо го направиш, толкова по-лесно и по-добре ще играеш."
ПОВЕЧЕ БИЗНЕС
Везенков е от пет месеца в НБА и в новия свят, който няма нищо общо със света, в който той е израснал и утвърдил се в Европа:
"Тук се изискват други неща от мен и трябва да ги направя на 100%. Тук е по-бизнес, всеки идва, за да си свърши работата и после гледа към следващия мач."
Машината на НБА работи на толкова бързи обороти, че не ти остава време дори да си поемеш дъх, а когато си поемеш, най-доброто, което можеш да направиш за себе си, е
ДА НЕ МИСЛИШ!
"Да не мислиш какво е станало снощи, а да се фокусираш върху следващия мач. Днес може да си играл 20 минути, утре да не играеш въобще. За разлика от Европа, тук има почти всеки ден мач. За 14 дни имаме 8 мача. Нямаш време за мислене какво се е случило, а само какво следва."
ПО-ТРУДНО ЗА ТЯЛОТО, ИЛИ ПО-ТРУДНО ЗА МИСЪЛТА?
Питам го кое е по-голямо предизвикателство пред него: дали тялото му може да се нагоди толкова бързо към новите натоварвания и жестоката физика и атлетизъм, с които се сблъсква на терена. Или пък чисто ментално, че времената, в които той беше лидерът и човекът, който взимаше финалните решения, отминаха?
"И двете. Трябва да си готов на 100% и физически, но и психически. От друга страна има много шансове, но трябва да си готов, за да ги вземеш."
БЪЛГАРСКАТА ЛЮБОВ
"Огромна радост е за мен да виждам българи на своите мачове тук, в НБА. Да виждам български знамена в трибуните. Тази подкрепа ми дава сила. Хубавото е, че баскетболът отново влезе в домовете на хората. Благодарен съм на всички, които ме подкрепят. И на тези в Америка, и на тези в България, които жертват от съня си, за да следят мачовете ми."
ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКИ
Годината безмилостно се изнизва измежду пръстите ни. Няма как да не попитам Саша Везенков за неговия анализ:
Каква година изпраща?
"Това е най-прекрасната година в моя живот, с изключение на едни 3 секунди. Бяхме на 3 секунди от спечелване на Евролигата. Тези 3 секунди и случилото се във финала срещу Реал Мадрид продължавам да ги мисля и до днес. Но за мен има едно важно нещо, за което съм истински благодарен и това е здравето на моите близки и моето семейство. Него не бих го заменил с нищо друго, нищо друго няма значение, освен да бъдем живи и здрави."
Времето ни изтича, време е този невероятен пример за всички нас, този посланик на България отвъд океана, да се подготви за следващия си мач. Разделяме се с чувство на благодарност.
От него към нас, че отидохме при него и не се отказахме от тази среща, дори когато тя изглеждаше почти невъзможна.
И от нас към него: за всичко, което е. За скромността, за възпитанието, за трудолюбието. За смирението.
За посланията. За примера.
