Тъжен ден в баскетбола още в първия месец на новата година. Светът скърби за един от най-добрите играчи и треньори в историята на Израел – Лиор Любин.
Израелецът, който остави диря и в българския баскетбол, издъхна на 46-годишна възраст в родината си. Той си отиде след кратка битка с коварно заболяване, но до последно се бори мъжки, с цялото достойнство, на което беше способен.
Лиор Любин носи екипа на родния ЦСКА София в периода 2006-2007.
Тогава той пристигна у нас заедно с бившия си съотборник в гранда Макаби Тел Авив – американецът Дион Томас, а треньор на „червените“ първоначално беше друг израелец – Яков Джино. Впоследствие бе принуден да отсъства поради дискова херния и в крайна сметка, напусна отбора.
Любин беше един от най-добрите гардове не само в родината си, но и в европейския баскетбол.
Той носи екипа на Макаби Тел Авив, с който стана шампион и спечели Купата на страната, както и на Апоел Тел Авив, на руския Азовмаш, на гръцкия Аполон Патра.
През 1999 г. бе избран за открието на сезона в израелската лига, година по-късно стана №1 по асистенции, а през 2001 и 2002 г. бе №1 по открадни топки в цялата лига. Изключителен майстор на паса и на стрелбата, ще бъде запомнен като много умен и интелигентен играч.
След края на професионалната си кариера като играч, Лиор Любин стана успешен треньор.
Води Апоел Гилбоа, Ирони Нес Циона, помощник треньор бе на гръцкия Панатинайкос, където работи в тандем с един от най-близките си приятели и голямо име в Израел и в Европа – Одед Каташ.
Заедно с Каташ, Любин стана шампион и носител на Купата на Гърция.
На погребението днес, Одед Каташ избухна в сълзи:
„Нашата история започна, когато бяхме в гимназията. Някой ми каза, че има момче, което не само, че е по-добро от мен, но е и по-малко с три години. Не беше трудно да е по-добър от мен. Лиор просто беше по-добър от всички нас. Разбит съм. Той вярваше в мен повече от мен самия. Искаше да успея повече, отколкото търсеше сам успех за себе си. Днес, вместо да му се обадя и да го попитам какво да правя с поредния проблем, аз идвам, за да се простя с него.“
За последно, Любин беше старши треньор на Апоел Беер Шева.
През есента, дори когато вече знаеше за своето заболяване, той направи всичко възможно, за да продължи да работи, докато силите му позволяваха да бъде заедно с отбора.
