Не ме „сърбят ръцете” в пленарната зала – спортът и спортната злоба трябва да се разграничават от агресията, коментира световният шампион по кикбокс, а понастоящем и депутат, Владимир Вълев – Питбула.
За агресията у нас – особено сред децата, смята, че тя се дължи на напрегнатия живот на родителите и загубената връзка между родители и деца.
За работата си в парламента Вълев казва, че понякога му „стягат обувките”, но после ги сменя с маратонки и отива в залата за тренировки.
„Моят връх е, ако мога да направя така, че повече хора да спортуват и думата спортист да не е срамна, а да е нещо хубаво”, споделя той за целите си в политиката.
За спорта пък най-важните качества според него са вярата ни постоянството.
„Имах трудни моменти в спорта – на няколко пъти щях да се откажа, а това е нещото, което след семейството си обичам най-много. След световната си титла бях без работа и без пари, със задължения, а тогава ми се роди и дете”, споделя Питбула.
„Един човек, Христо Христов, ми подаде ръка, върна ме в залата и започнах да се занимавам с треньорска дейност и да се състезавам. Съпругата ми ми подготви сака и ме изпрати в залата… Това беше най-трудният момент в живота ми, страх ме беше, че няма да се справя като баща, че няма да мога да осигуря сина си… Исках да правя това, което обичам, но по този начин нямаше да мога да си издържам семейството.
Беше голям стрес, 3-4 месеца… Но този приятел ми помогна, после станах европейски шампион, после работех на три места и се подготвях за състезание… Не мисля, че е срамно за един мъж да плаче – човек трябва да бъде такъв, какъвто е”, казва Вълев.
Вижте още във видеото:
