Хавиер Ибаниес, Магомед Рамазанов, Семьон Новиков, Айк Мнацаканян, Кимия Ализаде - всички те ще бъдат част от българската делегация за олимпийските игри в Париж през лятото на 2024 г.
Да, имената им не звучат български. Не са родени тук. Ибаниес е боксьор, роден в кубинския град Матанзас. Новиков е от Харков, Украйна, Рамазанов - от село в близост до Хасавюрт, Дагестан, Мнацаканян - от Ахалкалаки, Грузия, а Ализаде първата олимпийска шампионка на Иран.
Общото е, че те вече са българи. И ще слушат "Мила Родино", ако успеят да се качат на най-високото стъпало на почетната стълбичка. Всъщност, Кимия вече стана европейска шампионка в таекуондото в първия си мач с българския флаг на гърдите.
Но те не са единствени!
Често говорим за българи, избрали чужди държави, а забравяме за тези, на които страната ни е дала дом, а след това са носили медали. Не само на себе си, а и на България.
Нека се върнем в 1896 г. Само няколко години след Освобождението ни, в Атина се провеждат Първите съвременни олимпийски игри. Там единствен представител на България е Шарл Шампо - швейцарец - гимнастик, който "удиви зрителите с няколко отбрани телесни упражнения в надпревара със 17 състезатели от 5 държави". Той не печели медал, а най-доброто му представяне е петото място на кон с гривни.
Неговото присъствие тук не е много коректно, той като той запазва швейцарското си гражданство, но все пак е представител на България. Шампо също така е смятан за основоположник на футбола у нас, тъй като организира първия демонстративен мач през 1895 г.
Доста години минават, за да видим успех от натурализиран спортист за България. И то големи успехи. Толкова големи, че да забравяме, че родината е друга.
Армен Назарян. След като през 1996 г. той печели златен олимпийски медал за Армения, той става българин. През 1997 г. президентът издава указ, а паспортът му вече е български. За нашата родина Армен Назарян печели олимпийско злато на Игрите в Сидни през 2000 г. и бронзов медал в Атина 2004 г. Той е трикратен световен шампион (Москва 2002, Кретей 2003 и Будапеща 2005) и четирикратен европейски (Минск 1998, София 1999, Сейняйоки 2002 и Белград 2003).
Още нещо - синът на Армен Едмонд също е сред "медалите" за България. Той вече представя страната ни е двукратен европейски шампион!
Николай Паслар - още едни борец, представял България. Той е роден в Молдова, но успехите му идват като български национал, какъвто е от 2000 г. Паслар е световен шампион (София 2001) и европейски първенец (Варна 2005).
През 2000 г. в Сидни България има сребърен олимпийски медал във вдигането на тежести в категория до 105 кг. Печели го Алан Цагаев - руснак, който от 2000 г. се състезава за България. Също така е два пъти е световен вицешампион (Варшава 2002, Чианг май 2007) и европейски шампион (Анталия 2002, Киев 2004).
Ако излезем от тежката атлетика, то трябва да споменем Максим Стависки. През 1996 г. той получава българско гражданство и заедно с половинката си Албена Денкова печелят първите златни медали за страната ни от световно първенство по фигурно пързаляне - от Калгари 2006 и Токио 2007.
Във футбола са 15 натурализираните национали с поне 1 мач в актива си. Само двама обаче имат голове с фланелката на "лъвовете" - бразилецът Марселиньо и роденият в сръбския град Инджия - Зоран Янкович.
