2174 км – разстояние, което по въздух може да бъде изминато със самолет за близо 3 часа, а по земя с автобус за по-малко от два дни.
Тези 2174 км разделят един от най-добрите български борци – Кирил Милов, от олимпийската мечта. Това е разстоянието между залата по борба в "Дианабад" в столицата и Париж: мястото, на което ще се проведат олимпийските игри през следващата година.
Голямата битка за осъществяването на тази мечта обаче започва от самото начало – от първата тренировка, през всички разочарования до заветното спечелване на квота. Такъв е и случаят с Милов, който продължава битката си за участие във френската столица въпреки тежката контузия.
"Пътят е доста дълъг. Той започва от ранна детска възраст, докато започнеш да тренираш и изграждаш тези качества, които са ти нужни, за да отидеш на олимпиада, а и да вземеш медал. В Токио не успях да се преборя за медал. Сега, преди световното, се контузих, но се надявам да се възстановя. Първо – да взема квалификация за Париж и след това един олимпийски златен медал", коментира европейският шампион по борба от миналата година.
Националът пропусна първата си възможност да спечели квота заради контузия седмица преди световното първенство в Белград.
"8 дни преди световното първенство се подготвяхме на последния ни лагер, който е може би най-важният, за да се запазим здрави. Моят момент на осъзнаване, че няма да участвам, е точно тогава, когато чух изпукването и падането на земята.
Вече всички ме наобиколиха и усетих страшната болка. Вече знаех какво ме очаква. Преминал съм веднъж, мога да премина още веднъж", спомня си Милов за злополучния момент, който се случва 30 секунди преди края на тренировката.
Контузията прилича на друга подобна, отново 8 дни преди континентална надпревара.
"Първо ми се върна споменът, в който по същия начин, 8 дни преди световното, си счупих пак същия крак, в същата зала, на същото място. Първият спомен ми се върна, как гледам световното от болницата. Веднага ми мина през ума, че може пак да съм в болницата. Че 100% пропускам световното. Това ме съсипа за кратко, но веднага се окопитих и се опитах да гледам позитивно на нещата.
"През 2015-а – 8 дни пак преди световно първенство, бях отново във върхова форма. До този момент не бях се чувствал по-добре. Но... ето, счупих си крака и не мога да участвам на световното. 2015-а си счупих по-лошо крака и трябваше да отида на операция, която ме върна много назад. Сега контузията не е чак толкова сериозна. Просто ме извади един месец извън строя", спомня си Милов.
