На 37: Иван Марков не се отказва, а се завръща (ВИДЕО)

Възможно ли е да се завърнеш в спорта 12 години след като си станал европейски шампион? Може ли един спортист да покаже максимума от себе си, когато е на 37? Невъзможно?

Може би не познавате Иван Марков. Щангистът ще направи опит да бъде сред най-добрите в света, след като отказването му от спорта е по-тежко дори от физическа болка:

„Скъсването на сухожилието на коляното ми ме накара да спра. Всъщност, не ме накара коляното да спра. Накараха ме едни думи към мен. „Тате, може ли повече да не вдигаш щанги?" Това беше драматичният момент, който ме отказа от вдигането на тежести. Защото когато си скъсах сухожилието, беше на състезание и дъщеря беше на първия ред. Даже я чуваш как, като излизах за първия си опит, и викаше „Давай, тате! Давай, тате!“. И тате даде, обаче задна.“, споделя Иван Марков.

Олимпийска мечта

Голямата цел пред Иван Марков е да атакува отличията на олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 година. На единственото си участие на най-големия спортен форум 10 грама го разделят от медала. Иван е с точно толкова по-тежък от третия в класирането:

"Ами всъщност… всеки ден си го припомням колко тежат десет грама. Всеки ден си го припомням и не знам дали да вярвам, че е за хубаво, или да вярвам, че е за лошо. В крайна сметка се успокоявам с това, че е за хубаво, защото е можело да стане нещо по-лошо след това, не знам. Длъжен съм да се успокоявам по някакъв начин, защото това са 15 години да живееш по такъв начин, да съжаляваш за нещо, е много кофти. В крайна сметка реших да не се ядосвам толкова много за такова нещо.“, признава за болката от първо лице Иван Марков.

През кариерата си на два пъти чува присъдата „уличен в употреба на допинг“. Като част от националния отбор през 2008 и 2016-а година, Марков е принуден да гледа пред очите си как другите печелят медали:

"Искаш, не искаш, трябва да го преживееш по някакъв начин, защото ако се оставиш на яда и тъгата, това още повече ще усложни нещата. В крайна сметка не е само Олимпиада – има семейство, има приятели, има близки, животът си продължава така или иначе, каквото и да се случи.

Първия път беше, тогава бях много млад, много малък, за миг не съм си помислял, че мога да спра по някакъв начин, аз тогава не знаех и какво ме очаква, не знаех какво са „Олимпийски игри“, аз прото исках да стана олимпийски шампион, но не знаех какво е това.

И после, втория път, когато загубих възможността да участвам, тогава наистина най-много се усети, защото тогава вече знаех какво губя. Събрахме се на тренировка и президентът на федерацията и старши-треньорът Иван Иванов доста посърнали физиономии ни всички и казаха „Недейте да почвате да тренирате… Искаме да ви кажем нещо“. И тогава казаха, че всички сме уличени. Заведохме дела, спечелихме ги, обаче световната федерация реши националният отбор да не участва на олимпийски игри", разказа Марков.

Нужда от финанси

Завръщането си на състезателния подиум приема като рестарт. Рестарт, за който е необходима финансова подкрепа. Щангистът се нуждае от поне 5000 евро месечно, за да може да се подготвя и възстановява на световно ниво:

„Налага се да е рестарт. По-скоро – втора версия. Защото този човек, когото преди малко гледахме на видео, е в миналото. Сега в момента трябва да изградим нов човек. Нов човек, който всъщност не е на 37 години, не трябва да се чувства на толкова, аз не се чувствам и на толкова години. На фона на това, че все още не съм участвал абсолютно никъде, държавата няма за какво да ми дава дивиденти. Спонсорство е нужно, за да се си професионалист, ти трябва да си отдаден изцяло и само на това – само да тренираш, да ядеш и да спиш. Мечтите – те са си безплатни. Но осъществяването им струва пари.  

Предполагам, че около 5 000 евро на този етап са напълно достатъчни, които да ми помагат, месечно говоря, които да ми помагат за подготовката. Но при всички положения трудът, който полагат Наско, Милко, също трябва да се възнагради по някакъв начин, тъй като в момента те ми помагат абсолютно безвъзмездно, за което страшно много им благодаря.“, сподели той.

Подкрепата

Каузата на Иван Марков е подкрепена от двама от най-добрите специалисти у нас. За подготовката му отговаря Милко Георгиев, а за възстановяването – Атанас Литков. И двамата, които работиха с Карлос Насар по време на световното първенство, сега подкрепят каузата на Иван без заплащане:

„Аз отдавна не живея в този свят, особено най-съвременния, дето е наистина брутално материален, макар и хората да не го осъзнават. Това е перфектният тайминг. Без пари го правим това нещо. И мен, колкото и да ме кефи това нещо, и аз очаквам, имам някакви очаквания. Приятен е, готин е, но аз не му отделям всеки ден по един-два часа, защото съм влюбен в него, а защото виждам възможност наистина да се постигне нещо.“, коментира Милко Георгиев, който продължава помощта си към Иван Марков.

Атанас Литков е сред хората, които най-активно помагат на Иван да възвърне самочувствието си и да повярва в себе си.

"Аз обичам, като го виждам, че има желание. Това е най-важното – неговото желание. За момента се справяме. Но пак казвам – просто в един момент ще се наложи някой да помогне и вярвам, че в един момент ще се намери. Първо, ние в България нямаме нито един атлет в неговата категория. Второ, аз мисля, че този човек на 37 години с днешните знания, които ние ги имаме, това не е някаква възраст, която може да бъде пречка. Тъй като аз самият, аз съм на 47, може би от 38 до сега съм се чувствал най-добре.“, признава Литков за физическата форма на Иван Марков.

5000 евро месечно – това е цената на успеха на Иван. Един щангист, който е готов да успее. Напук на някои очаквания:

„Задачата ни тука в момента е да успеем да помогнем на Иван с нашия екип да намерим някой по-заможни фенове на спорта, които да помогнат в това нещо, тъй като знаеш, че спорт без финанси – никъв шанс да се прави! Иван вече не работи и става по-трудно за него, тъй като разходите си вървят. Ако имаме хора, които финансово застанат зад нас, и Господ му дава здраве, съм убеден на 100 процента - за европейското първенство ще бъде на стълбичката.  Както казвах преди Карлос може да бъде първият в света с 4 олимпийски титли. Иван пък може да бъде първият в света най-възрастен олимпийски шампион. Някакви уникални неща все гоним. На 99,9% съм убеден, че ще станат. Винаги оставам един процент, защото никога не можеш да кажеш… Няма нищо сто процента. Но ВЯРВАМ! Вярвам!“, уверен е Атанас Литков.

На въпрос „Ще се сбъднат ли мечтите?“, със затворени очи и гледайки в бъдещето, Иван Марков заявява категорично: „Да, вярвам, че ще се сбъднат!“