Първият световен шампион на България в бокса! Олимпийски шампион от Сеул 1988! Четирикратен европейски шампион! Ивайло Маринов вдишва и от въздуха на най-авторитетното спортно събитие и в Москва през 1980 г. И е поредният герой в поредицата ни "45 години шампиони".
В руската столица Маринов не стига до титлата, но печели бронз. Само на 20 години.
Пътят му обаче започва в родната Варна и под... друго име.
На 13 юли 1960 г. във Варна се ражда Исмаил Мустафов. Той ще носи това име до началото на Възродителния процес, когато е прекръстен на Ивайло Маринов.
Като дете той се колебае между ръкавиците и топката.
"Преди това играех футбол. Мой приятел тренираше бокс и не можехме да се видим. И един ден ми каза „Ела да видиш как тренирам аз!“. Отидох с него. Гледах ги какво правят и аз правих същото. И по едно време треньорът вика „Искате ли да играете с твоя приятел?“ – Дошъл съм, ще играя“.
Той като ме видя, каза, че все едно съм играл пет години бокс: „Никъде няма да ходиш, старша възраст направо! Оставаш тука при мене. Искам да идваш всеки ден на тренировки. Ще стане голям боксьор от тебе.“ На мен смешно ми стана, викам, „Добре, добре, добре, ще дойда.“ Даже треньорите се караха: „Той ще стане добър футболист“, „Той ще стане добър боксьор“ и аз накрая викам „Айде, бокс ще играя!“.
Тогава той е на 17 години - доста "напреднала" възраст за прохождащ боксьор.
Двама треньори играят ключова роля в живота на Маринов - Петър Ганчев и Ангел Ангелов.
Те, както и талантът му с ръкавиците и на ринга, го пращат на... олимпийски игри след само 2 години тренировки.
"Тогава бях в казармата. И не знаех какво е Олимпиада. Две години тренировки. Викат ме на Олимпиадата. Можех и първи да стана, обаче счупих ръката на втория рунд, играх с една ръка с кубинеца. Пък после го бих. На световното го бих. Ама и олимпийския шампион бих на европейското после. Е това е – можех да стана два пъти европейски шампион. За първи път участвах на такова голямо състезание."
Маринов губи от кубинеца Иполито Рамос с 1:4 точки на полуфинал. Участието обаче се оказва с ключово значение за варненеца, защото вижда в какви насоки трябва да се подобрява:
„Вече като разбрах, съвсем друго започнахме да правим, променихме тренировките“.
Целта на всеки боксьор е да нанесе един удар. Ако е успешен – трябва и следващ. Трудно обаче се случва подобно нещо, когато не можеш да удариш.
„Най-тежкият удар за мен беше чупенето на ръката на полуфинала. Не усещаш много, обаче не можеш да удариш. Само с лявата играех. И не можех да пусна дясната. Уж исках да пусна нарочно, за да не разбере, че нещо имам контузия на ръката“, припомня си с болка в съзнанието и в ръката големият боксьор.
„Аз съм първият световен шампион на България. В Мюнхен. Въпреки че между Серафим, мен, Лесов и някой друг, няма да предположат, че именно аз съм спечелил първи такъв медал“, разсъждава той.
През годините си на ринга, Маринов отказва предложения от Германия и Турция:
„В Германия идваха в стаята ми и искаха да ме отвлекат. Тогава им се подигравах. Питам ги „Вие море имате ли?“ – „Нямаме.“ – „Ами тогава няма как да се случат нещата.“.
По това време Наим Сюлейманоглу вече е избягал в Турция и казва на властите „Ако вземате някого, вземайте Исмаил Мустафов, той ще стане олимпийски шампион.“
Той обаче не тръгва! И остава в своята Варна!
Морската ни столица е пуснала дълбоко котва в сърцето му!
"Във Варна като ми кажат „О, шампионе!“ – това ми е достатъчно. Име не ми казват. „О, шампионе, здравей!“. Благодаря им, питам ги как са. Винаги съм бил любезен с хората. Няма значение, че съм олимпийски шампион – винаги съм с хората.“
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
