Най-новата рубрика на btvport.bg "45 години шампиони" е посветена на най-успешните олимпийски игри за България - тези в Москва 1980. Днес ви представяме Павел Павлов - борецът, чиято кръв кипи в спорта. Той е многократен медалист от световни и европейски първенства, а в Москва завоюва бронз по борба в класически стил.
От футболист и ръгбист до олимпийски медалист
Павел започва да се занимава с борба още от дете. А първият му треньор е великият Петър Илков. "Започнах с борбата, когато бях пети клас. В Костинброд, където учихме, имаше тепих. И един мой съсед ме заведе за първи път и така се увлякох". Спортната му кариера обаче преминава и през един спорт, който тогава не е бил от най-разпространените в България - ръгбито. "Треньор дойде в залата и ни подбра най-здравите. Заведе ни в Димитровград за една седмица. Научиха ни на правилата и как да играем, бихме ги всичките. Даже още си пазя и медала".
Москва преди Москва
"В Москва бях предната година на техния турнир по борба в чест на Александър Медвед. И там ги победих всичките. Бяха се уплашили и докараха двама руснаци в България на нашия турнир "Никола Петров", световни шампиони, за да видят кой ще може да се сбори с мен, защото в Москва на техния турнир ги бих всички. Доведоха руснаци, поляци, унгарци, но и тях ги победих. И поясът беше за мен", споделя бъдещият медалист на Игрите.
Предложение от американците
"Преди Москва, когато бях на световното в Сан Диего (САЩ), имах предложение от американците. Бяха останали без медал и треньорът им идва при мен и ми предлага един куфар с пари и ми вика: "Pavlov, money-money". Искаше да легна на американеца. И аз му викам: "No money". И не му легнах. Да ги взема парите, ама нито мога да ги пренеса, нито ми трябват. Само да станеш за резил. Това ми беше и първият медал от световно първенство", казва Павлов.
Предстартова треска
Със сигурност, да участваш на олимпийски игри е най-голямата цел на всеки един спортист. "Ако кажа, че не е имало вълнение и не сме се вълнували, ще излъжа. Още повече, че това е най-големият спортен форум и се събират спортисти от цял свят и всички са в олимпийското село. Гледаш как други стават шампиони, как се представят и всичко това ти въздейства. Или те плаши, или те кара да станеш по-силен и по-упорит да постигнеш мечтите и целите си", споделя той.
"Първото нещо, което ми хрумва, когато си спомням за Москва, е олимпийското село. Това е нещо, което не можеш да забравиш. Толкова спортисти, толкова спортове - остават ти много спомени", добавя борецът.
Пътят до медала
"В първата среща ми се падна един монголец, който не беше проблем. Победих го лесно. След това дойдоха вече Ян Долгович, който беше европейски вицешампион (бъдещ вицешампион в Москва 1980), Генадий Корбан, който беше световен шампион (бъдещ шампион в Москва 1980). И много такива изтъкнати борци, но заради реброто не успях последните срещи да ги направя, както трябва", разказва бронзовият медалист.
Без коляно и със счупени ребра
Най-голямото нещастие за един спортист е да се контузи по време на турнир. Точно тази съдба застига и олимпийския ни медалист. Първо колянната става го предава, а вследствие на това счупва и две ребра. "Първо извадих става и трябваше да се боря с обезболяващи. Беше много трудно, защото имаш едно на ум, че може пак да излезе. И особено при партер - не смееш да вземеш такава позиция, защото там, ако те натиснат, излиза ти крака в ставата и приключваш.
След това ми счупиха и ребрата. Защото вместо да изнеса крака на една страна, за да направя движението, което е добро за защита, аз държа право назад краката и се подпирам на ръцете и става голям луфт на ребрата и като натиснаха по-яко и две ребра отидоха на кино, както се казва", усмихва се той.
"И ми беше много трудно после. Особено като преспах на другия ден, като изстинат и страшно боли. Ребро, който не е чупил, той не знае какво е. Ама удържах с обезболяващи и стигнах до медала. Така че съм удовлетворен в това отношение, че поне медал взех.
Ако не бяха контузиите, бях уверен, че ще взема златен медал. Преди това ги бях победил всичките, които бяха кандидати и се надявах, че на олимпиадата ще се сборя добре с тях, ама така стана... Все пак колкото толкова, както казват хората.
Ако България не беше бойкотирала Игрите през 1984 г. съм сигурен, че отново щях да съм медалист. Ние бяхме много голяма сила тогава. На борбата специално даже се отрази малко негативно за бъдещето. Защото някои хора си помислиха, че олимпиадата е несериозно нещо и се отказаха да тренират."
Среща с Тодор Живков
Павел споделя една стая с Александър Томов в олимпийското село. Един ден обаче на гости им идва не кой да е, а самият Тодор Живков. "Той беше запознат с борбите и на двамата. И започна да разпитва Сашо дали ще става олимпийски шампион. Каза му, че ако стане олимпийски шампион, ще го направи герой на социалистическия труд. После се обърна към мен и ми вика: "Шопе, ти сега как си решил - ще проявяваш ли воля или ще се предаваш? Ти знаеш ли на шопски какво е воля? Инат!" И аз му отговорих: "Еми ще проявяваме воля и ще се инатим".
Лошото беше, че Сашо Томов и той беше сигурен, защото и той ги надвиваше всичките. Нямаше кой да го пипне. И може би защото другарят Живков беше при нас и той се развълнува много и ми вика: "Пампе, ще ме направят ли герой?" и аз му отговорих, че с толкова медали и успехи няма как да не го направят.
И явно се развълнува и не можа да спи през нощта и на другия ден загуби от руснака (Александър Колчински) и не успя да стане герой. Но в живота е така - един път побеждаваш, един път губиш. И в живота е така, и в спорта е така", допълва Павлов.
"Дадоха ми кола, но я подарих"
Всички медалисти от Игрите в Москва получават специален подарък, когато се завърнат в България - кола. За трето място - Москвич, за второ място - Жигули и за първо място - Волга. "Аз получих Москвич, ама не го карах, защото имах друга кола и го дадох на единия братовчед. А той беше от луксозните Москвичи - 412D - дефорсиран двигател. За тогава беше хубава кола. Ама аз карах Волга и друга не ми трябваше", казва бронзовият медалист.
Край на кариерата
След олимпийските игри се отказва от професионалния спорт и намира работа като треньор. "След Москва аз се отказах от спорта, защото вдигнах високо кръвно и ми се наруши вестибуларният апарат. Всяко нещо си има отражение. Това напъване, което е било, си дава отражение. Сега пусне ли ме жената, съм в гората. Бях ловец, ама сега само се разхождам. Имам едно гонче - трицветно, много хубаво".
Съвет към младите спортисти
"Бях треньор на мъжете. Борбата е такъв спорт, че трябва да побеждаваш. Така че съм ги учил да са по-корави, по-твърди, да не им пука, когато са на тепиха, да имат волята, когато трябва да натиснат и да имат шопския инат. Но трябва да не ти пука докато се бориш. Да не се впрягаш, за да не ти вреди. Иначе не може да бъдеш непукист за това, което правиш. Но мисля, че има доста състезатели и сега, които не им пука. Не само борци, но и други спортисти."
Зала в негова чест
Павел Павлов е родом от Костинброд. Той е единственият почетен гражданин на Костинброд. "За мен този медал означава много. Означава признание на хората, защото гледат тук по друг начин. Уважението чувстваш на хората. Не съжалявам, че съм си дал годините и живота изобщо към този спорт и затова че все пак успях да постигна нещо. Но сега си мисля, че да се върна назад, пак бих поел по същия път. Защото съм удовлетворен от това, което съм направил."
От няколко години има създадена зала по борба в града. "Тук в Костинброд направиха зала за борба заради мен. Като отидеш в залата и видиш, че има дечица и младежи да тренират, удовлетворението ти е голямо. Като ги гледаш и искаш те да го правят, както ти си го правил", завършва Павлов.
Тук може да видите началото на нашата поредица с Петър Лесов - ТУК.
Вижте епизода с Александър Томов - ТУК.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
