Продължава специалната рубрика на спортната редакция на bTV по повод 45-ата годишнина от най-успешните олимпийски игри - тези в Москва'80.
В "45 години шампиони", днес ви срещаме със спомените и преживяванията на олимпийския шампион по борба - Валентин Райчев.
Валентин Райчев - единственият българин златен медалист в историята при 74-килограмовите в свободния стил. Тренира малко баскетбол, малко хандбал, лека атлетика и футбол, преди да се отдаде на борбата.
Първия му успех е на 18-годишна възраст, когато е балкански шампион за юноши. Печели "Дан Колов" два пъти - през 1979 и олимпийската - 1980 г. Няма световна титла, няма и европейска. Година след Москва печели сребро на световното в Скопие.
"Това е една от по-трудните категории в световен мащаб. Гордея се, че успях да стана шампион в тази категория", споделя пред bTV Райчев.
"Играехме в махала и ходехме на старото игрище на Септември. Имаше и заличка – там играх малко хандбал, лека атлетика... Тогава ме и заведоха в залата по борба на Спартак. По време на лагерите ни беше разтоварващата тренировка. Малко футбол, малко баскетбол, но с по-различни правила. По-малките категории по-бързо тичаха. Не знам дали бях най-добрият... ", с усмивка връща лентата големият спортист.
Попада в отбора за Москва 1980, след като печели много силен турнир в Берлин. Губи от съперника си за титулярното място в националния отбор Александър Нанев от ЦСКА. Но преборва един от най-силните в света по това време - монголеца Джамстин Даваджав. След въртележка златото е за нашия борец.
"Беше много трудно да си извоюваш място в отбора за олимпийските игри. Критериите бяха такива: който победи на зимния шампионат, за купите и наградите на комсомола и турнира "Дан Колов" - той отива на европейското първенство. Треньорите прецениха, че не трябва да участвам на европейското. Не бях доволен, плаках, умирах от яд... Но може би е било за добро. След това, на лагерите преди олимпийските игри имаше преборвания и накрая треньорско ръководството заедно с тогавашното бюро на федерацията прецени, че аз ще участвам на олимпиадата в Москва", разказва той.
"Стъпвайки в Москва, усетихме духа на грандиозното събитие, което предстоеше. Попаднахме в друг свят. Перфектно посрещане. Съвсем друго състезание, съвсем други чувства ни обладаха. Бях в стая със Славчо Червенков, говорихме си, че ще е добре да стигнем до шестото място. Борихме се три дни, преди всяка схватка имаше кантар. Дните ни минаваха в глад, жажда и безсъние..."
Райчев започва с три победи на олимпийския тепих. Следва схватка с местния фаворит Павел Пинигин. "Две атаки, 2:0, хвърлих го през рамо, беше туш, но не го пусках, докато не чуя решението на съдията. В залата беше гробна тишина. Малко по-късно само българската група се чуваше", спомня си бъдещият шампион.
В полуфинала борецът от Коньовица се справя със сетни сили и с чеха Дан Карбин - 10:6. Райчев едвам ходи, напълно изтощен е и си казва: "Това беше... и сребърния медал не е зле." Обаче помощник треньорът се опитва да го надъха: "Как монголец ще те бие - ти живееш в апартамент, той в юрта..."
"Финалът беше много тежък, тъй като това беше петата ми поредна среща в този ден – нещо, което го няма и досега в историята на борбата. При тогавашните правила имаше равна борба. Ако има такава или двустранно изгонване, аз губех и ставах втори. Поведе ме монголецът Даваджав с 3:0. Успях да ги върна. След това ни предупредиха по два пъти. Резултат стана 5:5. Оставаха някъде 30 секунди и така вътрешно си казах: "Дотук я докарах, трябва да грабна още една точка". И се получи!", щастлив е Райчев, която тогава е измъчван и от сериозна травма в ръкава.
Още на тепиха хора от щаба на монголеца се нахвърлят да го бият, а след това и на почетната стълбичка... "А аз бях в небесата. Плаках на награждаването. Сякаш сълзите ми тръгнаха от петите. Защото те нямат олимпийски шампион и много силно се надяваха, че ще имат такъв. Налагаха го, от ляво и от дясно, слизайки по стълбите и вече в съблекалнята... Той вече не е сред живите. Може би 2000 г. дъщеря му го убива. Веднъж се свързаха с мен. Искаха да разкажа нещо, за да напишат книга. Той един от най-титулуваните им борци", разказва бившият генерален секретар на Българската федерация по борба.
"След финалната схватка бяхме в стаята със Славко Червенков – той спечели сребърен медал. Лежейки и примирайки от умора, бяхме закачили медалите на полилея. Влиза Александър Томов – Бат Санде, скрил в голямата си ръка една бутилка коняк "Плиска" и ни вика: "Момчета, давайте да се почерпим". Аз ни жив, ни умрял си спомням тогава, че нито успяхме да хапнем, нито да пийнем."
Два-три дни остават в руската столица след края на олимпийските игри. Гости са и на прием в Кремъл - шампанско и хайвер на корем. За първи път там виждат бира и кока-кола в кен. Пристига и телеграма от Бившия Първи - Тодор Живков.
Вече на родна земя получава орден на Народна република България Първа степен и една Волга, която продава, за да се ожени за любимата си жена, която и до днес му е спътница в живота.
Посрещането е наистина грандиозно. Шампионите се прибират с отделен самолет. На аерогарата е изграден специален подиум и куп ръководители на партията. "Моите родители, приятелката ми тогава също бяха там. Беше наистина грандиозно. Не знаех какво се случва. Вече се изстрелваш в друга орбита и ставаш голям шампион..."
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
