В най-новата рубрика на btvsport.bg "45 години шампиони", посветена на олимпийските игри в Москва 1980 и всички български медалисти, е време за борба и Александър Томов. Името му ще остане завинаги в Пантеона на българския спорт. Ето защо:
Над 70 победи, 40 от които с туш! Висок е 190 см, обича баскетбола, един от най-големите майстори в света на "хвърлянето през гърди", на 16 идва в София да учи металургия, приятелите си пази повече от очите си...
Александър Томов и съпругата му Моника посрещат екипа на bTV в дома си в София, часове преди да тръгнат за любимия Черноморец, където прекарват голяма част от годината.
Първо говорим за нещата от живота, за ежедневните битки и предизвикателства по пътя, но обстановката предполага бързо да се пренесем на тепиха - около нас всичко напомня борба, слава, величие, гордост... 33 килограма тежат само ордените и част от медалите, които има Бат Санде.
"Миналата година се наложи заради освежителен ремонт да изнесем всичко - 33 килограма - медали и ордени, а не ме питайте как се мият 4 часа купи и трофеи...", с усмивка споделя Моника.
"Случва се понякога да сънувам борба. Може би когато през деня са минали вълнуващите моменти. Някой път се връщам в спомените, да... винаги гледах към върха, независимо на какво състезание ще бъда – дали световно, европейско или вътрешно. И така нещата вървят с годините. Винаги съм се водил от това - ако нещо не съм успял да направя, на следващото състезание, задължително да се коригирам.
Тайна ли? Няма тайна - предстои състезание, трябва да се подготвиш за противниците, да си ги гледал, да знаеш какво трябва да правиш с тях. Те също са те гледали и ти знаят слабото място.
Преди Москва мислехме само как да постигнем по-голям успех. Вълнението беше голямо. Какво ще стане, как ще стане... След всяка схватка правехме разбор. "Това защо така, онова защо не го направи...", за да може да се коригират нещата.
Винаги финалът е най-важният и най-запомнящ се. Не изпивах яд, а срам и най-вече неудовлетворение - от всичко...", разказва ни със своето достолепие Томов.
Срещу името му има още два сребърни олимпийски медала, пет световни и пет европейски титли, световен студентски шампион, двукратен европейски вицешампион.
Идва в София на 16 от село Склаве, за да учи металургия в Кремиковци. Живее в Ботунец - третира и работи неуморно, ден след ден. Скоро вече е част от Спартак и така започва славният му спортен път. "Постепенно заобичах борбата. Биех ги в преборванията, вземах им страха... и така влязох в националния отбор." Между тренировките в залата, намира време и за малко баскетбол, който обича и до днес.
На първото републиканско по борба си чупи ръката, но крие от родителите си, за да не го спрат да тренира. "И сега да тръгна отначало, пак борбата ще избера", уверява ни големият шампион.
За него най-великият борец на всички времена е добрият му приятел Боян Радев. "За неговото време беше ненадминат. Много ме е учил, много ми е помагал. Приятели сме и до днес. Тренирах с него преди световното първенство през 1971 г. в София. Беше много силен, много як, категорията нямаше значение. За мен беше важно да опитвам различни хватки, да взема някоя точка... И тогава той ми каза: "Вземеш ли от мен точка сега, да знаеш, че ще станеш световен шампион!" Така и стана. След финала в София, той ме качи на раменете си и така обиколихме стадиона", спомня си Томов. Казва, че двамата са изяли много сол и мед заедно.
"Той беше в полутежка, аз - в тежка категория. Борихме се, казваше ми: "Това направи, онова направи". Много ме учеше. Огромен респект изпитвах към него. Като му направех някоя хватка, беше доволен...", споделя ни Бат Санде и сякаш сълзи от щастие ще тръгнат от очите му.
По време на дългите лагери преди московската олимпиада борците ни разпускат с карти - основно белот и сантасе. "Играехме за удоволствие, но бяхме добри и в това. Толкова игри на сантасе бяхме изиграли, че с карфици по тапетите закачахме резултатите. Върху тапетите - втори тапети..."
Не искаме да си тръгваме от слънчевия дом на семейство Томови в София. Завършваме с песен, написана за Александър Томов през 1974 г., обрисуваща сякаш целия му живот:
"Има едно село – Склаве се нарича то.
Тук се роди и израсна Александър Томов,
Българска звезда в стил класическа борба.
Склаве, Склаве, хубаво село,
ти отгледа най-силното чедо.
Много юначни борци на тепиха той срази.
И на него друг равен няма на света.
Може би потомък славен на Спартак е той.
Сашо, Сашо, чудо на света.
Твоите победи радват нашите сърца.
Дето и да идеш ти, силен и смел бъди.
В борбата равностойна твърдо побеждавай,
на България достойно честта защитавай."
Снимки: Личен архив; Журнал за борба
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
Тук може да видите началото на нашата поредица с Петър Лесов - ТУК.
