Най-добрият български алпинист Боян Петров се завърна на родна земя, след като изкачи връх Нанга Парбат (8126 м).
Това беше третият осемхилядник, покорен от българина за година. Така неговият крак вече е стъпвал на 8 от 14-те върха с подобна височина в света.
„Ще започна с таратор и шопска салата. Пет месеца не съм ял българска храна и много съм зажаднял, защото отслабнах 7-8 кг. Много тежка експедиция, с много голяма ангажираност психическа. Радвам се, че всичко завърши и вече за втори път успявам да направя три върха по осем хиляди в рамките на един сезон под 100 дена", бяха първите думи на Петров след завръщането му.
Той разказа и в детайли за експедицията до Нанга Парбат.
„Планината не беше изкачвана много дълго време. По склоновете нямаше нищо. Трябваше да се оправяме по абсолютно първичния начин на алпинизма. Носиш си всичко, правиш си всичко и това непрекъснато държи в напрежение няма ли да паднеш някъде. Изключително стръмен маршрут, труден"
Следващото предизвикателство пред Петров, който е зоолог в Националния природонаучен музей към БАН и от години е на инсулин, ще бъде най-високият връх в света - Еверест (8848 м).
„Пролетта на следващата година е Еверест. Най-накрая му дойде реда, колкото и да се дърпах от него, защото той е комерсиален връх. Все пак му дойде реда и сигурно догодина пролетта тръгвам с него"
Най-голямата подкрепа за Петров, в начинанието му са семейството и приятелите. Времето до следващата експедиция той ще посвети именно на тях.
„Семейството ме окуражава разбира се, обаче са далече, това са 5000 км по въздуха и телефонът не е достатъчен за един такъв контакт. Сега виждам дъщеря ми. От 7 месеца не съм я виждал. Дойде моментът, в който аз се прибирам и искам да се отдам вече на семейство, преди да подготвя следващата експедиция", разказа алпинистът.
Той разкри и каква е мотивацията му да продължава да изкачва най-високите върхове в света.
„Време е българин да събере тази престижна колекция. Просто българският алпинизъм не се развива от няколко дена, не е слаб. Напротив, имаме много славни времена в алпинизма. Аз си го взех като лична мисия, че изкачването на осемхилядници трябва да стане пример за обществото като цяло, че пътят към върховете ражда постижения и национална гордост"
