Специалистите казват за него, че играе футбол „като зрял човек“. Когато се срещнеш с него очи в очи, разбираш, че и поведението му извън терена е такова. Роденият през 2001 година в сръбския град Ниш полузащитник Иван Илич отдавна е надраснал своите връстници и поведението му е на сериозен и отговорен професионалист.
"Като дете не исках да играя футбол. Постоянно играех баскет (б.р. - майка му е бивша професионална баскетболистка, играла на световно първенство със Сърбия през 90-те), тъй като нашите ми бяха подарили една топка и аз постоянно стрелях в коша. После един приятел ме накара да отида в училищният отбор по футбол. "Какво ти коства да опиташ", ми каза. Тогава бях на девет години и след това никога не изоставих футболната топка. За беше и все още е голямо забавление. Започва в юношите на "Цървена звезда", след което е привлечен в академията на "Манчестър Сити", разказва той пред "Гадзета дело спорт".
Когато дойде във "Верона", ти каза: "Това е моята голяма възможност". Доволен ли си от престоя ти в града на Ромео и Жулиета?
Да. Верона е голяма сцена за млади футболисти. Мога да стана още по-добър. Да вкарвам повече голове? За мен това не е важно. Важното е да играя с постоянство, а головете и асистенциите ще дойдат като следствие от това.
В последния мач на националния отбор на Сърбия до 21 г. беше капитан (б.р. - Сърбия – Армения 2:0). Мислиш ли за участие на световното първенство в Катар?
View this post on Instagram
"Верона" ми даде възможността да играя редовно. Това доведе и до първата ми повиквателна за представителния отбор на Сърбия. Целта ми е да завърша силно този сезон и да започна следващия по-възможно най-добрия начин. И да вкарам още голове на "Интер". (б.р. - 2 от общо 3-те му гола в Серия "А" са срещу "Интер").
Ако играеш в Катар ще бъдеш рамо до рамо до Сергей Миланкович-Савич. Той ли е твоят идол?
Не. Сергей ми е приятел, но не е моят идол. Моят идол е Роналдиньо. Като малък гледах в "ЮТуб" неговите изпълнения и се опитвах да ги повторя. Той измисляше футболни движения! Той е най-великият!
Италия отново не се класира на световно първенство, а малка Сърбия се класира на четири от последните пет първенства. По-талантливи ли сте от нас? Или какво?
Имаме наистина силен отбор. Изживяваме страхотен момент. За Италия смятам, че загуби важни точки в квалификациите и нямаше късмет в плейофа. Италия има невероятни играчи, големи играчи. Никой не би предположил, че след като спечелихте европейското, че няма да се класирате на световното. Но футболът е много жесток понякога.
View this post on Instagram
Тук като че ли, младите имат проблеми с адаптацията си и трудно се налагат в Серия "А". Как мислиш? На какво се дължи това?
От кратко време съм тук, за да анализирам. Дали това е система, която дава възможност на младите да се наложат по-късно или не? Понякога е въпрос и просто на късмет. Аз например имах късмет да попадна във "Верона". Дадоха ми възможност да се наложа и я използвам.
Малко куриозно, но селекционерът на Сърбия Драган Стойкович - Пикси е първият сърбин, който е играл във Верона. Какво мислиш?
Миналата година той дойде във Верона да гледа мача с "Торино". Ходихме да вечеряме с него и Дарко Лазович (б.р. - другият сърбин във "Верона"). Огромна чест! Това беше невероятен момент за мен. За нас - сърбите, той беше голяма звезда. Той бе първият, който ме повика в националния отбор.
Заговорихме за треньори така и така. Какви бяха отношенията ти с Гуардиола в "Манчестър Сити"?
View this post on Instagram
Нямах такива. За съжаление никога не го срещнах, защото играх само в младижкия отбор. Не стигнах до първия отбор.
"Сити" искаше да остави възможност за обратно закупуване. Което може би бе мотивиращ знак за теб. "Наполи" също се интересуваше. Следяха те внимателно. Време ли е за „скок нагоре“ или все още предпочиташ да си принц в провинцията?
Не искам да говоря за бъдещето. Всяка сутрин ставам с идеята да тренирам и играя колкото се може по-добре, без да се замислям за бъдещето.
View this post on Instagram
Първо работи с Юрич, а сега с Тудор. Това, че и двамата говорят твоя език, помогна ли ти да се адаптираш във Верона по-добре?
Двамата не си приличат. Всеки има своите идеи за футбола. Но е истина, че благодарение на тях се справих по-добре с адаптацията си. Също така много ми помогна и Дарко Лазович, който е мой сънародник. Много ми обясняваше и отговаряше с търпение на моите въпроси. Казвам му „Дядо! Хей, дядо докога ще играеш футбол?"... Но се надявам преди да спре, да отидем заедно в Катар на световното първенство.