Едва ли има по-горд и по-щастлив баща в момента в баскетболния свят от един български баша на име Сашо Везенков. Преди дни, в Каунас, неговият син Александър го накара да забрави за камерите и фотоапаратите и да плаче като малко дете.
Защото Александър Везенков покори Европа и бе коронясан за най-добрия играч в най-силното баскетболно клубно първенство в Европа – Евролигата.
Вчера същото това момче, което много се смущаваше дори докато приемаше наградата и овациите като MVP на редовния сезон (дни по-рано и като реализатор №1 на сезона – б.а.), възкръсна през второто полувреме на полуфинала срещу Монако и прати своя Олимпиакос на бленуван финал.
Саша надмина мечтите, които имах за него като баща. Не бих могъл да бъда по-горд с него. Всеки ден изпитвам неимоверна гордост от човека и от спортиста, в който той се превърна“, споделя Сашо Везенков, който присъства лично на церемонията по надграждането на сина си в Каунас, заедно със съпругата си Янка и с по-голямата си дъщеря Михаела.
Везенков-старши трудно сдържаше сълзите си.
„Винаги сме го учили да бъде скромен, да бъде здраво стъпил на земята, да уважава хората, да се труди много и никога да не търси грешките другаде, извън себе си. Искам само да бъде здрав, да остане все същото добро момче и да съхрани себе си от славата, която го връхлетя“, коментира Везенков-старши – трикратен шампион и три пъти носител на Купата на България с екипа на Балкан.
Неговото момче Александър Везенков мина през ада, за да покори Европа. Имаше дори моменти, в които съмненията, че той ще реализира огромния си талант, бяха налице. Още ненавършил 20, на 31-и юли 2015 г. Везенков-младши подписа 4-годишен договор с испанския гранд Барселона на стойност 2 млн. евро, а каталунците откупиха правата му от гръцкия Арис срещу 315 000 евро.
В Барселона обаче така и не му дадоха шанс да разкрие възможностите си.
„Трансферът му в Барселона се случи много, много рано в неговата кариера. Клубове като Реал Мадрид и като Барселона, а дори и като Олимпиакос и Панатинайкос, те нямат време да те чакат тепърва да ставаш играч от висока класа, те те искат готов, иначе машината те смазва“, разкрива Сашо Везенков и допълва:
„Когато се случи този трансфер, ние не бяхме готови. Нашето желание като семейство, което мисли и иска само най-доброто за своето дете, беше той да остане още една година в Арис. Такова беше и желанието на Саша.“
