В света на спорта продължават да се разгарят скандали около обидното отношение на треньори и специалисти към състезатели.
През лятото на 2020 г. британките Ребека и Елиза Дауни, шампионки от световни първенства по спортна гимнастика, говориха за психологическото насилие в националния отбор.
След това излезе цял доклад за тормоза във Великобритания. В Канада също имаше няколко скандала. Сега е ред на Франция - 6 момичета свидетелстват за малтретирането на треньори с ученици.
"Срамувах се от теглото си през цялата си кариера и днес все още крия храна. Това безкрайно треперене за теглото, ми остави дълбоки рани, които никога няма да зараснат. След тежка емоционална битка, най-накрая започнах да приемам тялото си, когато съм извън залата, но не и като гимнастичка", разказа през 2020 г. Ели Дауни пред BBC.
През същата година Британската федерация по гимнастика получава около 400 жалби от спортистки и техните родители, които се оплакват от поведението на треньорите.
Друга топ гимнастичка, чието име остава неизвестно, твърди, че е била принудена да стои на гредата в продължение на два часа.
Спортистки от всички възрасти твърдят, че за наказание изобщо не им е било позволявано да ходят до тоалетната.
Ели Дауни, която спечели многобоя на Евро 2017, каза, че не е яла или пила в деня преди същинската надпревара. Според нея треньорът веднъж казал, че "се надява болкоуспокояващите, които Ели приема, да са хапчета за отслабване".
Сега подобно нещо беше разкрито във Франция. Отправна точка за този случай беше репортаж на Stade Channel, в който 6 бивши националки (всички непълнолетни по време на събитията) разкриха, че са били мишени на насилие - физическо и психическо.
Те обвиняват старши мениджърът на френския национален отбор по гимнастика, който все още заема поста си, както и треньорът.
Четири от предполагаемите жертви говорят открито за унижението. Валентина Сабату, която беше в националния отбор от 2009 до 2015 г., твърди, че е била принудена да участва в тренировки със счупен глезен. Това се случва по време на подготовката за олимпийските игри през 2012 г. По това време момичето е само на 16 г.
Клара Дела Ведова, която беше в първия отбор от 2009 до 2012 г., казва, че в нейния случай става въпрос за психологически тормоз. "Тромава си, за нищо не ставаш“, коментират треньорите по адрес на тийнейджърката. Стигна се дотам, че Клара се почувства „освободена“, когато малко преди олимпиадата в Лондон е наранила един от ахилесите си.
