"Да вдигнеш летвата" - израз, който често използваме, за да кажем, че надскачаме възможностите си. В света съществува една жена, която толкова е вдигнала летвата, че цели 37 години никой не може да я надскочи!
За щастие тя е българка! Световната рекордьорка във високия скок и олимпийска шампионка от Атланта 1996 Стефка Костадинова е гост в рубриката ни "Българите на олимпийския връх".
На 30 август 1987 г. Костадинова скача 2,09 м на световното първенство в Рим. И до днес това постижение не може да бъде надминато! Но пък в студиото на "Тази сутрин" тя определи един от предишните ѝ опити в състезанието за "скок на живота ѝ".
"Уникален финал! Обаче при височина 2,04 м, което е много висока височина, която съм я скачала 100 пъти на тренировка и състезания, рускинята Тамара Бикова скочи от първи опит. А аз един фаул, втори фаул. Знаех, че дори да скоча 2,04 м, аз съм втора във временното класиране. Може би това е скокът на живота ми! 2,04 м, а не 2,09 м! Такава концентрация, такова събиране... Ако ми гледате третия опит на 2,04 м, то няма летва, авансът беше убийствен!", разказва тя.
"После вече за световния рекорд се успокоих, че продължавам, отпуших се. 2,06 от втори опит, както винаги. Рускинята отпадна, аз си вдигнах летвата и си го скочих!", добавя Костадинова.
Световната рекордьорка започна спортната си кариера като... плувкиня. А след това започва да учи в Спортно училище "Васил Левски" в родния ѝ Пловдив.
"В шести клас откриха, че ми се отдава високият скок. Бях висока 1,66 м и помня, че в зала "Фестивална" скочих 1,66 м и ми казаха, че това е световен рекорд. Тогава получих първия си златен медал. В седми клас станах Майстор на спорта, скочих 1,75 м и така започна моята спортна кариера", спомня си Костадинова и не крие благодарности към учителите и треньорите си.
"В спортните училища са важни, защото там всичко е в едно - тренираш, учиш, спиш в общежитието. Имах страхотна конкуренция, средата беше супер. От там се почва. Когато казват "Ти си световна рекордьорка!", не е така. България е световна рекордьорка, защото това не е само моя заслуга, а и на моето семейство, на моето училище, на моите треньори, на моята конкуренция в България. Те 4-5 момичета скачаха над 2 метра, в България беше "бой". Когато имах конкуренция и излизах навън, имах самочувствие, бях горда и ги побеждавах. Не се плашех", казва тя днес.
Стефка Костадинова следва традициите във високия скок на други успешни българки - бившата световна рекордьорка, носителка на сребърен (Мюнхен 1972) и бронзов (Монреал 1976) медал от олимпийски игри Йорданка Благоева и друга бивша световна рекордьорка Людмила Андонова.
"Като спортист не го усещаш. Това ти е дадено - отиваш, побеждаваш, първо място, златен медал, хората се радват, аз съм горда. На другия ден продължаваш, имаш други състезания. Когато завърших моята спортна кариера, тогава осъзнах какво съм дала на моята малка страна. Спортистите сме най-силните посланици на българщината по света. Всеки един от нас е дал частичка самочувствие във всеки български дом. Горда съм, доволна съм, имам си законното самочувствие, дала съм всичко от себе си, постигна съм всичко в спорта. От това по-хубаво... Здраве да е!", категорична е Стефка Костадинова и добавя за финал:
"Най-голямата ми мечта е 2,10 м да е с българско име, да пише България и да чуем българския химн!"
