Боряна Калейн. Толкова сила, побрана в крехкото тяло на едно разкъсващо сама себе си от колебания момиче. Нейната 2024 година я прероди. Преобърна я. Из основи.
Разтърси я. Завинаги.
Изнесе ни урок. По живот.
Нейната година събра в съвършена шепа и най-миниатюрните парченца от години депресираната ѝ душа. Усмихна ѝ се. И я възкачи на трона, който никой, никога не ѝ отреди. Дори в изблик на човещина. Просто ей така.
За да окуражи едно разбито сърце.
Но този текст не бива и няма да е дом на тъгата. Напротив. Този текст е в чест на "кралицата" от Париж. Нейното име е едно-единствено:
На олимпийските игри в Париж Боряна Калейн осмисли всичките години, които посвети на художествената гимнастика. Измерено в житейски мерни единици, това си е цял един човешки живот. В Париж, Боряна взе сребърен медал в многобоя, но с цената на най-искрящото злато.
Мигът на триумфа:
9 август 2024 г.
Париж (Франция)
На 9 август в Париж, Боряна Калейн стори немислимото - стана олимпийска вицешампионка по художествена гимнастика в индивидуалната надпревара на многобоя. Върховният миг в кариерата на това 24-годишно дете с крехка душа, но със могъщата сила на воин, дойде неочаквано.
Никой не слагаше Боряна Калейн в сметките за медал. Нито от българска страна. Нито сред специалистите в световен мащаб. В центъра на вниманието беше едно друго деликатно създание с вид на съвършена кукла - Стилияна Николова. И както обикновено става в живота, психиката на фаворита изгърмява точно, когато го сочат за победител преди победата.
А Калейн, избутана в сянката, оставена в сумрака, превърната в събирателен образ на вечните съмнения, че и този път няма да издържи, че и този път нервите ѝ ще я повалят, изгря. Изгря по начин, по който ни остави без думи.
И също като Карлос Насар, без дъх.
В Париж, Боряна Калейн изигра 8 от 8 съчетания без грешка. Беше бе-за-пе-ла-цион-на. И дублира успеха на Адриана Дунавска от олимпийските игри в Сеул през 1988 г. След Дунавска, България нямаше медал в многобоя на индивидуалната надпревара в художествената гимнастика в продължение на 36 години!
Париж 2024 бяха вторите олимпийски игри за Боряна Калейн. При дебюта си през 2021 г. в Токио, тя остана на пето място. А при обявяване на финалните резултати и на класирането, което я качи на почетната стълбичка във френската столица, Боряна не вярваше на очите си.
Държеше се за главата.
И ридаеше в прегръдките на своя треньор - Марияна Памукова.
Спрете за миг. Спрете да бързате. Погледнете хубаво това момиче.
Потопете се дълбоко в очите на Боряна Калейн. Там, вероятно, ще откриете много от себе си. Или от страданието на някой близък. Психическото здраве при спортистите понякога е по-важно дори от физическата болка.
С физическата болка можеш да се състезаваш. И да тренираш.
С демоните в главата и в душата, не. С гласовете, които ти казват, че не ставаш, че ще се провалиш още един път, че си срам и позор, че мястото и някъде другаде. С това е трудно да се бориш.