Силата на думите, на мотивацията, на приятелството, на подадената ръка! Може да сте я усещали, но виждали ли сте как, благодарение и на нея, някой стъпва на най-високия връх в кариерата си?
Представяме ви Боряна Калейн - сребърна медалистка от олимпийските игри в Париж.
Нейният път тръгва от една среща в автобуса с Християна Тодорова - една от гимнастичките от ансамбъла, който на олимпийските игри в Рио де Жанейро спечели бронзов медал.
"Няма да пиша факти, нито ще правя анализи. Това, което ще прочетете е един разказ за малката Боряна Калейн с дългите мигли, като пеперуди и с големите мечти. Годината е 2015. Мястото е Корбей-Есон, Франция. Ансамбълът бяхме поканени на продукция там, а индивидуалното имаха състезание. Бяхме ние, индивидуално жени и индивидуално девойки.
Седя в автобуса, готова с кок и грим и чакам да тръгне за залата. Мястото до мен е свободно. Идват девойките, качват се в автобуса и изведнъж някой сяда до мен. Обръщам се и първото нещо, което видях, бяха едни мигли..дълги мигли, като пеперуди. А зад тях едни големи очи, които не спират да ме гледат - Боряна Калейн. Тогава тя беше на 14 години.
Снимка:
Lap.bg
“Страшно ли е да играеш на Олимпиада ?” ме попита тя за “добро утро”.
“Не, не е страшно, различно е. Защо ? Теб страх ли те е да играеш на състезание ? “
Боряна ми отговори - “не ме е страх, аз обичам да се състезавам”.
Вече познавах Боряна, като гимнастичка, цял сезон пътувахме по състезания заедно, но никога до онзи момент не бях говорила с нея.
