Боряна Калейн. Толкова сила, побрана в крехкото тяло на едно разкъсващо сама себе си от колебания момиче. Нейната 2024 година я прероди. Преобърна я. Из основи.
Разтърси я. Завинаги.
Изнесе ни урок. По живот.
Нейната година събра в съвършена шепа и най-миниатюрните парченца от години депресираната ѝ душа. Усмихна ѝ се. И я възкачи на трона, който никой, никога не ѝ отреди. Дори в изблик на човещина. Просто ей така.
За да окуражи едно разбито сърце.
Но този текст не бива и няма да е дом на тъгата. Напротив. Този текст е в чест на "кралицата" от Париж. Нейното име е едно-единствено:
Снимка:
Getty Images
На олимпийските игри в Париж Боряна Калейн осмисли всичките години, които посвети на художествената гимнастика. Измерено в житейски мерни единици, това си е цял един човешки живот. В Париж, Боряна взе сребърен медал в многобоя, но с цената на най-искрящото злато.
Мигът на триумфа:
9 август 2024 г.
Париж (Франция)
На 9 август в Париж, Боряна Калейн стори немислимото - стана олимпийска вицешампионка по художествена гимнастика в индивидуалната надпревара на многобоя. Върховният миг в кариерата на това 24-годишно дете с крехка душа, но със могъщата сила на воин, дойде неочаквано.
Никой не слагаше Боряна Калейн в сметките за медал. Нито от българска страна. Нито сред специалистите в световен мащаб. В центъра на вниманието беше едно друго деликатно създание с вид на съвършена кукла - Стилияна Николова. И както обикновено става в живота, психиката на фаворита изгърмява точно, когато го сочат за победител преди победата.
А Калейн, избутана в сянката, оставена в сумрака, превърната в събирателен образ на вечните съмнения, че и този път няма да издържи, че и този път нервите ѝ ще я повалят, изгря. Изгря по начин, по който ни остави без думи.
И също като Карлос Насар, без дъх.
В Париж, Боряна Калейн изигра 8 от 8 съчетания без грешка. Беше бе-за-пе-ла-цион-на. И дублира успеха на Адриана Дунавска от олимпийските игри в Сеул през 1988 г. След Дунавска, България нямаше медал в многобоя на индивидуалната надпревара в художествената гимнастика в продължение на 36 години!
Снимка:
Getty Images
Париж 2024 бяха вторите олимпийски игри за Боряна Калейн. При дебюта си през 2021 г. в Токио, тя остана на пето място. А при обявяване на финалните резултати и на класирането, което я качи на почетната стълбичка във френската столица, Боряна не вярваше на очите си.
Държеше се за главата.
И ридаеше в прегръдките на своя треньор - Марияна Памукова.
Спрете за миг. Спрете да бързате. Погледнете хубаво това момиче.
Потопете се дълбоко в очите на Боряна Калейн. Там, вероятно, ще откриете много от себе си. Или от страданието на някой близък. Психическото здраве при спортистите понякога е по-важно дори от физическата болка.
С физическата болка можеш да се състезаваш. И да тренираш.
Снимка:
Lap.bg
С демоните в главата и в душата, не. С гласовете, които ти казват, че не ставаш, че ще се провалиш още един път, че си срам и позор, че мястото и някъде другаде. С това е трудно да се бориш.
Това е неравна битка. И тя доста често не се печели по шампионски.
В 2024 година, която вече сме почти изпратили до изхода, Боряна Калейн ни изнесе урок. По могъщество. На волята. На духа. На търпението. На стоицизма. На хладнокръвието. На вярата. На силата да опиташ още веднъж. Това беше годината на "кралицата" без крила, която никой не виждаше с корона.
И докато 2024 година все още е тук, а ние преживяваме отново и отново победата на Боряна Калейн над самата себе си, е добре да си дадем дума. Дума, че утре няма да съдим жестоко, когато някой не покрие очакванията, които сме имали, гледайки от дивана вкъщи.
