Когато за първи път гледах Стилиян Петров, бях на не повече от 13 години. Първият ми спомен е от мачовете на ЦСКА с швейцарския Сервет. Макар и още много млад, той беше съвкупност от всичко това, от което едно дете на тази възраст има нужда, за да разпознае свой идол. Тогава не знаех защо го възприемам така.
Нито защо всеки около мен също го харесва. Честно казано, не съм си задавал и въпроса защо това е така. Както и защо той стана капитан на Селтик, на националния отбор, после на Астън Вила… Замислих се за всичко това по-късно.
През всички години този човек беше обединителна фигура, избиран от лидери за лидер, футболисти с огромно его и с още по-огромни качества избираха да го следват, вместо да водят. Та Стилиян е българин, когото са слушали не една и две звезди на световния футбол.
Звезди, на които той е бил капитан.
24 години след онзи мач със Сервет, след изключителното му себераздаване за националния отбор, головете, отнетите топки и асистенциите, аз разбрах отговора на въпроса си. За да стигна до него ми беше необходим точно един час в неговата компания.
Двамата със Стилиян направихме съвместна тренировка за един от дигиталните епизоди на bTV, посветени на "Мача на надеждата", който bTV Action и btvsport.bg ще ви покажат на 6 септември с начало на студиото в 16:00 ч.
Със Стенли говорихме за живота, за футбола, за тежките избори и борбата, която всеки води – на терена, в ежедневието или срещу коварните болести. Той притежава изключителна харизма, която завладява. Можеш да го слушаш неспирно. Просто да слушаш и да прокарваш през призмата си всичко, което той споделя.
"Истинският лидер не се страхува да сбърка. И не се крие, ако сбърка", каза Стилиян, след като прати топка в аут със силния си десен крак.
"И това е проблемът на младите футболисти. Както и на много хора извън футбола. Замисли се – колко пъти си се спирал да правиш нещо, защото си мислел как хората ще реагират?
