Този, дето доигра продълженията на мач със счупената ръка. Това е Франц Бекенбауер. Привързана към гърдите му, за да е обездвижена. А мачът е полуфинал на световното първенство през 1970. Германия го губи от Италия с 3:4. Това е мачът на ХХ век в няколко анкети. Проверете. Аз този мач съм го гледал по телевизията. На 10 години съм. И съм ревал после цяла нощ.
Защото в студентското общежитие на сестра ми във Варна всички други пред телевизора бяха против Германия и против този със счупената ръка. И след като Италия спечели мача, решиха да започнат да дразнят детето. Защото трябваше да му отмъщават...
Същото това хлапе няколко дни преди това, по време на четвъртфинала Англия - Германия, им се плезеше и им се хилеше нагло. Там англичаните водеха с 2:0 и всички бяха за тях, а хлапето мрачно мълчеше и чакаше това, което стана. Бекенбауер вкара първия гол за Германия, Зелер изравни, а в продълженията - обрат с гол на Мюлер и 3:2. Сега можеше да им се плезя на всичките, защото само аз бях за Германия. Напук. Защото преди това германците бяха победили в групата България с 5:2 и може би затова всички ги мразеха толкова много. Ама нашите национали бяха отпаднали в групата, където бяха още Перу и Мароко. И аз реших, че оттук нататък съм за Германия.
След първенството проверих - този БЕКЕНБАУЕР, пък и Мюлер и вратарят Майер, играеха в Байерн. Това ми беше достатъчно. Вече бях за Байерн и за Германия. И настъпиха няколко години на страдания, защото го имаше Аякс и онзи гений Кройф, които мачкаха наред и три пъти поред спечелиха Купата на европейските шампиони. И в един мач, по пътя към една от титлите, скриха топката и на Бекенбауер, и на всички баварци. 4:0. Това няма да го проверяваме, защото съм го преживял мъчително пред телевизора.
И на един юноша бледен много му се подиграваха. Но палачинката започна да се обръща. През 1972 г. Германия стана европейски шампион. На четвъртфинала на стадион "Уембли" - победа с 3:1 срещу Англия и 0:0 в реванша. На финала - победа с 3:0 за Германия срещу СССР. Либерото на Германия беше Бекенбауер.
През 1974, 1975 и 1976 г. Байерн спечели три пъти поред Купата на европейските шампиони, а през 1974 г. Германия стана и световен шампион. След онзи епичен финал срещу Холандия, в който един срещу друг играха капитаните Бекенбауер и Кройф. И пак всички бяха срещу Германия. Ама Бекенбауер пръв вдигна купата. И един юноша бледен сега пееше един рефрен: "Кой сега е номер 1" И баща ми, Бог да го прости, изгони юношата от стаята да си пее навън.
В следващите години, вече като президент, именно Бекенбауер утвърди Байерн като световен футболен колос, а за мен положителните емоции са били повече от сълзите след загубите, когато начело на германския тим е бил Бекенбауер. Така е и при триумфа на баварците през 1996 г. в турнира за Купата на УЕФА, когато Бекенбауер уволнява треньора Рехагел и печели финала срещу Бордо като треньор. С българина Емил Костадинов в състава. Емо вкарва и гол във втория мач от двете финални срещи и баварците триумфират.
А в годините, когато Бекенбауер е треньор на националния тим на Германия, Кайзера е гаранция, че Бундестимът играе минимум на финал. 1986 г. - загуба от Аржентина с капитан Марадона и сълзи в очите на един 26-годишен студент. Но през 1990 г. - победа срещу Аржентина и сълзи за капитана Марадона.
