Олимпиадата не мина така, както ни се искаше. Златните медали липсваха, минахме само със сребро и два бронза. На световни и европейски първенства очакванията са ни все по-занижени. Млади таланти липсват, „старите“ вече си тръгват. Базите и спортните центрове се рушат. На първо четене 2016-а се вписа идеално в купчината тъжни години за българския спорт.
Но май само на първо четене – ако съдим по успехите на звездите в десетката на тазгодишната класация „Спортист на годината”, 2016-а изглежда една добра година. Три медала от Олимпиадата в Рио, сребро от европейското по лека атлетика, световна купа по сноуборд, интерконтинентална титла в бокса, няколко покорени „седемхилядника“, мачове на най-високо еврониво в клубния баскетбол, (почти) поддържане на позиция в елита на световния тенис – всеки от компанията във финалната десетка има с какво да се похвали през годината, а селекцията изглежда повече от достойна, точно както съвсем на място изглежда и победителката в нея.
Дали е „новата Стефка Костадинова“ или „Ивет Лалова в скока“ няма никакво значение. Мирела Демирева стана „Спортист на 2016 година” напълно заслужено след медалите от Рио и от атлетическото Евро2016. Скромна, усмихната и лъчезарна, Демирева е точно това, което спортистите трябва да бъдат – с излъчване, успехи и истински стимул за фенове, зрители и съперници.
Точно заради тези качества изборът ѝ е повече от добър. Не залага на излишни пози, а на работа и усърдие. Благодарение на тях се върна с гръм и трясък в спорта след тежката контузия, пак благодарение на тях скоро ще завърши висшето си образование по „Политология“.
Когато получи статуетката си, нямаше фалшив патос или момент на високомерие – само благодарности и надежди в името на България. Изобщо истински „Спортист на годината“, с когото можем да се гордеем и със сигурност ще го правим и в бъдеще. „В десетката има много спортисти, които също заслужават да бъдат на първо място. Те полагат усилия, колкото полагам и аз, те изразходват емоции, както и аз, имат емоции, също като мен. Не мисля, че имам право аз да поставям критерии и още по-малко да поставям хора на стълбичката“, скромно коментира Мирела след признанието.
Абсолютно съм съгласен с думите ѝ, което пък говори добре за спорта през годината и за това, което следва. Боян Петров направи фурор в алпинизма, след което покори още един изключително труден връх в битката за живота си. Вече даде заявка и за догодина, като обеща да се качи и на Еверест. Сигурен съм, че и Александър Везенков тепърва ще катери много високи върхове, същото може да се каже и за Радо Янков и Станимира Петрова. След като ни зарадваха през 2016, Отборът на годината (с или без) Треньорът на годината ще продължат да носят усмивки.
Не ме разбирайте грешно, не трябва да гледаме на спорта през „розовите очила“ и да се задоволяваме с каквото има. Даже напротив – вдигнали сме летвата високо (метафорично и съвсем наистина – справка Стефка Костадинова) и е много трудно да се задоволим с малко. Но просто трябва да си дадем сметка кои сме, къде сме, къде можем да бъдем и да работим усилено, за да може „най-доброто (наистина да) предстои“, както гласи мотото на Спортист на 2016 Мирела Демирева.
