на живо

Култ към личността

Колкото и да е противоречив, Златан Ибрахимович е Футболистът на Швеция. И заради това ще му вдигнат паметник

Сигурно помните грандиозната дискусия около статуята, която фенове искаха да издигнат на Христо Стоичков. В крайна сметка, след вълна от хиляди негативни коментари, идеята не видя бял свят, но плановете за паметник на жив човек, при това футболист, изглеждаха като лош вкус.

Явно това не важи за Шведската футболна федерация. Този уикенд Златан Ибрахимович взе 11-тата си награда за Футболист на годината на северната страна и освен малката статуетка, ще получи и такава в цял ръст пред стадиона „Френдс арена“ в Стокхолм. Макар нападателят вече да се отказа от честта да играе за Швеция, той е безспорно най-успешният футболист в историята на страната, със 114 мача и 62 гола с фланелката на представителния отбор.

Фактът, че в последните 12 години има 11 отличия за най-добър в Швеция, 10 от които в последните 10 поредни години. На всичкото отгоре, Златан не е типичният герой, който заслужава паметник – даже напротив – острият му език и противоречивото му поведение са от първите неща, които звездата показва, чак след това идва бомбеният шут, нестандартните каратистки движения и неподвластната на логиката техника.

Обикновено звездите са силни или на терена, или извън него – примерите не са малко, от гениалния Меси, който най-много да повтори татуировката си, през Бейл и Роналдо, които обръщат доста време на фризьорите си... но пък те говорят на терена. На другия полюс е например Марио Балотели – даже да избухне с важен гол, при него винаги е по-интересно след последния съдийски сигнал. При Златан е друго – като го попитаха дали Швеция ще може да се класира за Световното, той отговори с клишето „Само Бог знае” и добави в свой стил: „Говорите с Него в момента”.

Балансът между постиженията на зеления килим и онези на червения пред обективите и камерите е абсолютен. Докато вкарваше гол след гол, шведът успя да подпише нов договор с Юнайтед, да пусне шведска пощенска марка със своя образ и да отправи послание за толерантност към бежанците. Във Франция преди година стана лице на водеща марка конзолни игри и го отбеляза, подарявайки по едно персонализирано копие от новия модел на всеки от съотборниците си, „за да ги побеждава и там”.

Имам два много любими примера за огромното му самочувствие. Попитан какво ще подари на жена си за предстоящия й рожден ден, футболистът простичко отговори: „Няма какво, тя си има Златан”. А когато Арсен Венгер с надежда и големи планове го вика на проби в Арсенал, той тръшва вратата към Лондон с думите: „В никакъв случай, Златан не ходи на прослушвания”. В тази група можем да добавим още безумното му отношение към треньори и съотборници (спомнете си коментарите за Пеп Гуардиола, наречен „страхливец”, който „няма топки” или безпричинните карате ритници по време на тренировки), няколкото ферарита в гаража (снимаха го с едно от тях със скорост, достойна за Ф1 – почти 350 км/час), детството на ръба на закона и отвъд това и какво ли още не.

Настоящият му треньор го описа страхотно преди няколко години. „Наистина мисля, че той е най-добрият футболист в света. С цялото ми уважение към всички невероятни играчи мисля, че той е най-добър. Никога не бях виждал човек, висок 196 см, с такава скорост, координация и красота в играта. Той знае какво иска и знае как да го постигне”, думите са на „специалния“ Жозе Моуриньо, който не е сред онези, които ръсят комплименти наляво и надясно, и подобна оценка трябва да говори много. На връчването на тазгодишната награда за Футболист на годината организаторите бяха записали специално видеопослание от големия Дейвид Бекъм, който простичко каза, че „Ибрахимович продължава да е един от най-добрите в света“.

Типичният стил на Златан се запази и след церемонията – нападателят коментира наградата с „Кой друг“ и допълни, че „обикновено я получаваш [статуята], когато умреш, а аз все още се чувствам жив. Когато вече ме няма, тя ще живее вечно“. С други думи, Златан ще продължи да бъде Шведският футболист, въпреки че отдавна не вкарва с жълтия национален екип. Но феновете и шефовете на футбола в страната знаят как да му благодарят за миналото и за онова, което е направил и най-вероятно ще продължи да прави, дори и далеч от терена. Нищо, че е чепат, че е грандиозен егоист, че има балкански корени и че сигурно има такива, които не го обичат.

Тагове: