Един от най-старите въпроси във футбола е: "Кой е най-добрият?". Независимо дали става дума за отбор, футболист или треньор. Въпросът винаги е бил движещата сила в този спорт и участниците в него. Мерната единица в тази насока често са трофеите, но има и такива, които са спечелили дебатите с помощта на обичта на феновете или статистиката по други показатели.
Въпросът след последното издание на "Златната топка" изглежда тотално променен. Беше ли най-добрият за 2021 г. Лионел Меси? Струва ми се, че дори най-върлите му привърженици не биха се съгласили с това. Самият той предполагам трудно си е представял място в топ 3 след миналия сезон с "Барселона".
Всичко обаче се преобърна от турнира Копа Америка. Изведнъж южноамериканската надпревара за националните отбори се оказа изключително престижна, която те изстрелва към първото място в "Златната топка". Да, Меси стана голмайстор на Копа Америка и спечели първия си трофей с националния отбор, но това означава ли, че Копа Америка се котира повече от европейското първенство? Защо тогава никой от Бразилия не спечели "Златна топка" след триумфа в континенталния турнир през 2019 г.? Какво постигна аржентинецът и неговия клубен отбор в Шампионска лига? В Ла Лига?
Кои изобщо са вече показателите, по които да съдим кой е най-добрият? Головете? Асистенциите? Сухите мрежи? Броят трофеи? Кое?!
Има една огромна каша. Объркването сред фенове, анализатори и самите участници, а именно играчите и треньорите, е колосално. Жоржиньо, който има във визитката си за 2021 г. златни медали от Шампионска лига, европейското първенство, Суперкупа на Европа, едва се докопа до третото място. Далеч съм от мисълта, че е най-бляскавият футболист за годината, но ако съдим по трофеите, това е така.
От другата страна на монетата е Роберт Левандовски. Полякът не сътвори нещо съществено откъм брой трофеи, но пък превъртя броя голове спрямо мачове, ала въпреки това остава втори. Пример за тотално обърканата класация е Ромелу Лукаку, който странно как остана зад Кевин Де Бройне, въпреки че вторият по-често лекува контузии тази година, отколкото да играе за клубния си и националния отбор (да не говорим и за спада във формата му).
Помните ли 2010 г.? Тогава индикациите отново бяха, че Иниеста, Робен, Шави или някой друг от големите звезди на Мондиала в Южна Африка ще грабне "Златна топка". Но и тогава Меси взе наградата. Имаше голямо недоумение и недоволство, но някак имаше какво да се постави на масата в полза на 10-ката. Доводите за аржентинеца можеха да бъдат една идея по-смислени от тези за 2021 г.
Меси е далеч от най-добрата си форма в ПСЖ, изпрати още един лош сезон с "Барселона" (спечели Купа на Краля, но пък беше изгонен в мача за Суперкупата след удар срещу съперник), раздели се с любимия си отбор по доста спорен начин и излиза, че заради Копа Америка печели най-престижното индивидуално отличие.
Една от френските легенди и носител на тази награда Жан-Пиер Папен заяви по-рано през деня, че ако Меси спечели "Златна топка", това тотално би я обезличило. Факт е, че в годините, в които Меси и Роналдо са я печелили, е имало други, които също така ярко са блестели и със сигурност статутът на Меси и Роналдо е наклонил везните в тяхна полза (може би незаслужено).
Тази година обаче сякаш чашата преля. От това губят всички - футболистите и феновете. Границите са размити и ако си зададем въпроса "Кой е най-добрият?", едва ли вече показателят ще бъде най-престижната индивидуална награда. Тя просто не изглежда вече толкова златна. По-скоро позлатена. Фалшива. Изгубила от блясъка си от миналото.
