Олимпийските игри в Токио трябва да се открият на 24-и юли. Дата, която към момента не е отменена от спортния календар, въпреки че критиките от членове на Международния олимпийски комитет стават все по-ожесточени. Може би, защото те усещат неизбежното: игрите ПРОСТО трябва да бъдат ОТЛОЖЕНИ.
Но президентът на МОК, Томас Бах си трае. Нещо повече: на 8-и март той изпрати открито писмо до спортистите, в което ги призова да не намаляват темпото и усилията си в подготовката. Напук на трудностите и нарушената им тренировъчна програма! Бах дори благодари за солидарността и нарече сегашната ситуация "проява на олимпийски дух".
А, това неговото, аз го наричам цинизъм!
Защото виждам затворени граници. И пустеещи стадиони, зали и басейни. Спортистите може би трябва да четат писмото на Бах в мазетата си, между сериите докато дърпат ластици, закрепени за пантите на вратите, или докато вдигат гири от самоделно направени лежанки.
Безотговорно проведената пред пълна зала олимпийска квалификация по бокс в Лондон бе прекъсната по средата. А там участваха и български боксьори, които сега трябва да са под карантина.
Организаторите на олимпийските игри от Япония също конфузно мълчат, защото инвестицията им до тук достига почти 30 милиара долара и защото са наясно, че никой няма да им покрие разходите.
Наглостта на спортните управници няма край. Шефът на Световната лекоатлетическа федерация сър Себастиан Коу излезе пред обществеността и обяви, че е твърде рано да се говори за отлагане на игрите, защото видите ли, ТЕ НЕ ЗАПОЧВАЛИ ПРЕЗ МАЙ...
Вярно ли бе, господин сър? Сериозно ли го думате това?
Ами то и европейското по футбол не започваше през май, ама го отложиха, нали?
Сигурно е, че зад кулисите на МОК тече трескава дейност. Заседава се яко, вървят тайни съвещания с юристи, тъй като става дума за пари, МНОГО ПАРИ и... неустойки, КОЛОСАЛНИ НЕУСТОЙКИ.
Ама те нямат нищо общо с олимпийския дух!
И така. Томас Бах седи и си заседава.
А МОК чака ЧУДОТО. Целият свят го чака, ама това ще се прави и при отложени олимпийски игри. И без прекъснати олимпийски квалификации, излагащи на риск спортисти от всички краища на боледуващата и парализирана планета.
Защото и спортистите са хора. Човеци. От плът и кръв. И на тях сега не им е до това как да тренират под карантина, за да пазят проклетия олимпийски дух! Те трябва да пазят далеч по-ценни неща. Като например себе си, децата си, родителите си. И при повече късмет, бабите и дядовците си.
А дори чудото да дойде тези дни, на оцелелите на 24-и юли едва ли ще им е до състезания.
Затова си мисля, че такива големи бивши спортисти като Томас Бах (олимпийски шампион по фехтовка от Монреал1976) и Себатиан Коу (двукратен олимпийски шампион в бягането на 1500 м - Москва1980, Лос Анджелис1984) трябва да спрат да го усукват.
МОК има само един ход…
Всичко друго е просто ЦИНИЗЪМ.
