Пиша тези редове в памет на Траян Дянков със смесени чувства. От една страна с огромна тъга, защото загубихме един прекрасен човек и приятел, но множеството забавни мигове с него през годините ме карат да се усмихвам дори в този тежък момент. Той излъчваше положителна енергия и за секунди успяваше да спечели симпатията на околните.
Неслучайно всички го обичаха и стотици дойдоха да го изпратят в последния му път на варненските гробища. А колегите му треньори и футболисти, с които Траян е работил по време на 24-годишната си кариера, не спираха да плачат. Любов и уважение, с което малко хора могат да се похвалят в България.
Той просто беше човек с главно Ч. И на терена, и извън него. Истински пример за младите си съотборници, за които беше ментор в „Спартак” Варна, „Велдбъжд”, „Локомотив” Пловдив и „Черноморец” Бургас.
Траян беше от една почти изчезнала порода български футболисти. Не тези със скъпите коли и гела, за които играта е просто начин да станат известни и богати. Той живееше с футбола, боготвореше го и се интересуваше само от представянето си на терена. Там, където нямаше равен по себераздаване и желание. За съжаление вече не може да заразява своите последователи с тази гореща любов към играта.
За Трико думите „оправдание” и „оплакване” не съществуваха. Дори в най-тежките за него последни няколко години не го чух нито веднъж да потърси съчувствие или съжаление. Той беше истински боец, който не се отказваше. И човек,който винаги е готов да ти помогне. Независимо дали сте съперници на терена или допреди малко сте се държали за гушата.
Такъв беше Траян Дянков, който разплака футболна България. За мен той ще остане завинаги еталон за истински футболист и лидер на терена. Този, за когото капитанската лента не е просто някаква даденост. А се заслужава – всеки мач, всяка минута и всеки метър на терена. Почивай в мир капитане!
P.S.: Трика, ще ми липсват непрекъснатите ти майтапи и оспорваните игри на белот. Които ти винаги печелеше. Сбогом, приятелю!
