Свърши се – лудият сезон на тазгодишната Шампионска лига завърши с луд и зрелищен финал. Приказката беше жива до края, след като един от най-силните и офанзивни отбори се изправи срещу един от най-заслужилите. Голиат победи Давид, колкото и митовете да се опитват да ни убеждават в обратната възможност и липсата на предвидимост. Съботният мач в Берлин завърши 3:1 за Барселона, но резултатът малко заблуждава, тъй като Ювентус изобщо не се предаде и 90 минути се бори като равен. Ето шест неща, които можем да обсъждаме освен резултата:
Отмъщението на бръснаря
Колкото и да не ми се вярваше, прическите на терена бяха първото нещо, което направи впечатление. Така де, не говорим за Реал (Мадрид) или Манчестър Сити – играеха Барса и „Старата госпожа“. Но стилисти и фризьори от Каталуния до Торино през Берлин бяха дали всичко от себе си – Видал, Дани Алвеш, Погба, Неймар... И даже да ги приемем за „обичайни заподозрени“, фризурата на Меси дойде в повече. Явно трендът е такъв и няма как – футболът вече необратимо се е превърнал в поле за лично изразяване на стил и усещане за мода, отърваване от прическите и татуировките няма, поне да не са за сметка на уменията.
Диригентът Меси
Може да блесна с фризура, но не беше само това. След „калъфките“ на клубно и национално равнище през миналата година, аржентинската звезда явно е направил някакви изводи. Резултатите са налице – в последните мачове Меси намери отличната си форма, Барса заслужи требъл и кулминацията за „десетката“ бе в съботната вечер в Берлин. За сметка на обичайните солови акции и голове, аржентинецът беше избрал ролята на комбинатор и я изпълняваше перфектно. Точно като в познатия и на родните терени рефрен, „още в третата минута“ блесна с гениален пас в основата на гола за Барселона, после повтори упражнението пет минути по-късно към Неймар, намери отново бразилския младеж в 15-тата минута от фаул, в 26-тата „сложи“ топката пред наказателното в брилянтна ситуация, още в началото на второто пак се доказа със серия двойни подавания... изброяването може да продължи дълго, тъй като Меси беше едновременно прецизен и креативен до такава степен, че легендата Йохан Кройф коментира, че заслугата за победата е изцяло за аржентинската звезда. Причината – пасовете, настоятелната игра, заслугата за головете и многото спечелени фаулове.
Имената на скандала или Евра срещу Суарес
Като споменахме нарушенията – имаше подозрения, че между двама играчи ще има много повече от просто фаулове. Когато играха на Острова, тогава с цветовете на Манчестър Юнайтед и Ливърпул, Патрис Евра и Луис Суарес спретнаха най-големия расистки скандал, който Премиършип помни в последните години. В съботната вечер двамата показаха, че могат да прощават и футболът е игра не само на умения, но и на великодушие и достойнство. От свадата им нямаше помен, двамата си стиснаха джентълменски ръцете, а на Олимпийския стадион остана място само за футбола.
Последната дума в последната секунда
Точно с футболни средства двата отбора запазиха интригата до самия край на мача. Повеждането на Барселона се случи изключително рано, но броени минути след това Юве можеше да се „върне в мача“. Изравняването се случи през втората част, но ситуациите бяха изключително много и пред двете врати. Вторият гол на Барселона не реши нищо, даже направи „черно-белите“ атаки по-опасни. Сякаш само и единствено в интерес на зрителите, „ранният“ трети гол на Барселона беше отменен, а точката на спора дойде във възможно най-късния момент, цели седем минути сред редовните 90 и секунди преди финалния сигнал на съдията.
Беззъбият Алегри
Много фенове на Юве ще обвинят именно Джунейт Чакър за загубата – недадената чиста дузпа срещу Погба беше най-знакова, но май заслугата е на друг. Масимилиано Алегри не рискува
„нито метър“ – извади трима от най-активните си играчи (Евра, Мората и Видал), а и всичките му смени бяха с играчи на идентични и дори еднакви постове. Най-впечатляващ беше случаят с намиращия се в страхотна форма Мората, който отбеляза и попадението за Юве. Бившият играч на „кръвния враг“ Реал бе „прибран под душа“ рано, смяната Йоренте бе „захапан“ от Пике рано-рано и испанският голаджия не успя да играе достатъчно с топката и да намери своето темпо.
Сълзите на Пирло
За разлика от испанския нападател на Юве, италианският „символ“ на клуба от последните години, Андреа Пирло, изигра силен мач и сълзите му след последния сигнал означаваха много. Не толкова защото бяха доказателство, че плеймейкърът ще напусне Торино, ами като логичен отговор на огромното желание за доказване и победа. Самият футболист не обяви, че ще поеме към нов отбор, но призна, че съботният мач е най-вероятно последният му шанс да вдигне най-ценния клубен трофей. Иначе, макар да е на почти 37, Пирло продължава да играе със сърце и разум и помага на клуба си – беше в първата тройка на подадените правилно пасове и на първо място (!!!) по изминато разстояние сред съотборниците си (точната цифра беше някъде около 11 км). Символично беше, че камерите уловиха кой го успокояваше най-дейно – тийнейджърът Пол Погба. Миналото и бъдещето на Ювентус бяха в един кадър – едно е сигурно, ако двамата не носят екипа на „Старата госпожа“ догодина, финалът в Шампионската лига ще е по-скоро мираж.
