За последния четвърт век смесените бойни изкуства еволюират от организирани кръчмарски свади до най-бързо растящата спортна индустрия в света. Този възход се дължи предимно на успеха на UFC (Ultimate Fighting Championship) – най-комерсиалния шампионат в тази индустрия. Често определян като империя, изградена върху човешката жажда за адреналин и насилие, в момента UFC се капитализира на над 4 милиарда долара, макар да е основан преди само 23 години.
На 12 ноември 1993 една огромна и нищо неподозираща публика е на път да се запознае с „новия спорт“, който буквално ще взриви съзнанието на феновете и завинаги ще промени представата за бойните спортове. Мястото е Денвър, Колорадо, а събитието представлява турнир с 8 участника, които ще се бият на елиминационен принцип за голямата награда от 50 000 долара. Правилата са само три – без хапане, без удари в чатала и без бъркане в очите. Най-интересното обаче е, че „без“ изобщо не свършва дотук – турнирът се провежда без разделение на категории по килограми, без съдии, без рундове и без таймаути.
Десетки хиляди зрители гледат на живо, а стотици хиляди плащат pay-per-view, за да станат свидетели на тази „варварска премиера“. В крайна сметка получават точно това, за което са платили, че дори и повече. Още в първата минута на пилотния бой холандският шампион по карате Жерард Гордо рита в лицето падналия на земята сумист Тейла Тули. При удара един от зъбите на сумиста буквално излита от устата му с кървава експлозия, създавайки непоклатимата основа, върху която през следващите 20 години ще бъде изградено бъдещето на UFC. С подобно пилотно събитие рейтингът на шампионата за нула време скача до небесата и превръща UFC в една от най-печелившите спортни инициативи в историята. Началото на UFC е белязано и от изгрева на първия му шампион – джиу джицу легендата Ройс Грейси. Именно той печели пилотния турнир и показва на света, че да си добър само в една бойна дисциплина е крайно недостатъчно. След Грейси, на небосвода на UFC изгряват много звезди и се раждат много от съвременните „крале“ на смесените бойни изкуства. Последният сред тях е и най-известен – скандалният ирландец Конър Макгрегър.
Между Конър и Ройс има много шампиони, но само една кралица – великолепната Ронда Раузи. Тя не е просто най-добрата жена в историята на UFC. Тя е причината в UFC да има жени. „Кралицата на ММА“, както я наричат феновете ѝ, е родена в Ривърсайд на 1 февруари 1987. Изживява много тежко детство, усложнено от говорни дефекти и самоубийството на баща й. Въпреки трудностите, или може би точно заради тях, Ронда открива любовта към бойните спортове. Първите уроци идват от майка ѝ – АннМария де Марс – златен медалист по джудо от световния шампионат през 1984. Едва на 15 Ронда е вече част от олимпийския отбор по джудо на САЩ, а на 16 става най-младата американка на първо място в ранглистата за полусредна категория при жените. След това печели редица златни и сребърни медали от различни световни първенства, а за финал на джудо кариерата си взима бронз от олимпийските игри през 2008. Човек би си казал, че толкова силна и устремена жена не може да бъде сломена духом. Грешка – най-големият враг на Раузи се оказва депресията. Това, че не успява да сбъдне детската си мечта и да спечели златото на Олимпийските игри, изпраща „кралицата“ в студената прегръдка на отчаянието. В резултат тя започва да работи като барман и известно време дори живее в автомобила си.
Тъмният период продължава близо 2 години до 2010, когато Раузи стартира своята ММА кариера. Още в първите си аматьорски изяви тя демонстрира огромен талант и печели бързи и лесни победи. Това скоро я отвежда в редиците на професионалистите, където Раузи продължава своя триумф с още 4 поредни победи, всяка от които в рамките на 60 секунди. През март 2012 Раузи става световен шампион до 61кг на елитната ММА организация „Strikeforce” (впоследствие собствениците на UFC по онова време Zuffa купуват Strikeforce и сливат двете организации).
На този етап Раузи е вече доста известна в ММА средите благодарение на привлекателната си визия и безкомпромисното си поведение на ринга. От големия успех я дели единствено волята на един човек, който е категорично против в UFC да се съревновават представителки на нежния пол. Този човек е Дана Уайт – президентът на UFC. През 2011 Уайт открито споделя, че ако зависи от него в UFC „никога“ няма да се състезават жени. Изгревът на Ронда обаче променя неговата позиция. Като добър бизнесмен президентът веднага съзира огромния финансов потенциал, скрит в участието на Ронда. Уайт знае, че за да се превърнеш в супер звезда е необходимо не само да си най-добрия на ринга, но и да имаш харизма. Ронда притежава целия пакет и това я превръща в първата жена, подписала договор с UFC и проправила път за всички дами след себе си.
Победният марш на „кралицата“ продължава и в срещите, които организаторите на UFC й уреждат. Веднага след подписването тя е обявена за световен шампион в категория до 61 кг. През следващите 3 години защитава титлата си 6 пъти и успява да задържи короната на главата си цели 1 074 дни. В очите на хората Ронда започва да изглежда като Майк Тайсън в своя прайм – недосегаема. И точно в момента, в който всички я боготворят – бум – през ноември 2015г., по време на седмата защита на титлата, мавашито на Холи Холм чупи челюстта на Ронда и я праща в безсъзнание. Резултатът е трагичен – Ронда губи титлата си и изпада в по-голяма депресия дори от тази след олимпийските игри. Легендата за непобедимата Раузи е разбита на парчета и феновете са потресени. Много от тях се отричат от „кралицата“ и тя започва да мисли за самоубийство.
За една почти цяла година след тежката загуба Ронда се криеше от медийното полезрение. Никой не знаеше колко време ще й е необходимо да се възстанови и дали изобщо някога ще се върне на ринга. Въпросът, който вълнуваше всички фенове откри своя отговор наскоро – президентът Дана Уайт обяви завръщането на „кралицата“. Опонент на Раузи ще бъде настоящата шампионка на UFC до 61 кг. Аманда Нунез, датата е 30 декември, а мястото – „T-Mobile Arena” в Лас Вегас. Точно там ще стане ясно дали „кралицата“ ще се завърне по-силна отвсякога и ще вземе короната, която по право й принадлежи.
