България завърши участието си на олимпийските игри в Париж със 7 медала - 3 златни, 1 сребърен и 3 бронзови.
Страната ни нямаше представители в последния 16-и ден, но остава втора сила на Балканите, след Румъния, и заема 26-ото място в крайното класиране по медали.
Магомед Рамазанов спечели в кат. до 86 кг на свободния стил. Семен Новиков грабна титлата в класическата борба до 87 кг, а Карлос Насар триумфира в кат. до 89 кг във вдигането на тежести.
Сребро заслужи Боряна Калейн в индивидуалния многобой на художествената гимнастика. Бронзови отличия завоюваха таекуондистката Кимиа Ализаде при 57-килограмовите, щангистът Божидар Андреев в кат. до 73 кг и боксьорът при 57-килограмовите Хавиер Ибаниес.
Така представянето на родните спортисти е по-добро от това в Токио 2020. Там те приключиха с 3 златни, 1 сребърно и 2 бронзови отличия, което ни отреди 30-о място при нациите.
Броят медали сега е най-големият след Атина 2014, когато олимпийците ни спечелиха 12 отличия (2-1-9), но се наредиха на 33-то място в класирането по нации заради по-малкия брой титли.
Най-славните години за българския спорт са през 70-те и 80-те на ХХ век, когато на четири поредни олимпиади, в които участваме, влизаме в Топ 10 по спечелени отличия - Мюнхен 1972, Монреал 1976, Москва 1980 и Сеул 1988 (в Лос Анджелис 1984 не изпращаме отбор заради бойкота на игрите в САЩ от голяма част от Източния блок).
Върхът е през 1980 г. - страната ни завършва на трето място с 41 медала, от които 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. На тези игри обаче не участват огромна част от най-силните спортни нации начело със Съединените щати, бойкотиращи СССР заради инвазията в Афганистан.
Иначе най-много шампиони имаме през 1988 г. - 10 наши спортисти стъпват на най-високото стъпало, а още 25 дисциплини носят призово класиране. Това ни осигурява 7-о място в подреждането по нации с общо 35 отличия.
