"Това, което най-много ме вълнува, е химнът. И сега, когато го чуя, настръхвам! Заставам мирно. Когато целият стадион се прекланя пред теб и пред българския химн - за мен това е най-големият принос на спорта ни." Думи на Йорданка Благоева - световна рекордьорка в скока на височина, носителка на сребърен и бронзов медал от олимпийски игри, европейска шампионка в зала.
Днес, навръх имения си ден, Благоева отвори вратите на своя дом за нас, за да си поговорим за постиженията, разочарованията и родината, която винаги е в сърцето.
"За мен спортът е не толкова като съдба, колкото като религия. Това е един храм, в който влязох преди много години и едва ли някога ще изляза през живота си.", казва Благоева.
Спортният ѝ път е белязан от едни 17 секунди на Игрите в Мюнхен през 1972 г. Те преобръщат целия ѝ свят и мечтата за олимпийска титла се изпарява. Тогава борбата за заветното злато във високия скок при жените се води между Благоева и западногерманката Улрике Майфарт. Летвата е вдигната на 190 см.
"Скочих височината, това беше трети опит. Тя я преодоля и аз я преодолях. Действително леко закачих летвата, но вече бях отишла, почти се бях облякла – щастлива, че съм я преодоляла... Стадионът изрева - аз си помислих, че нещо друго е станало в този момент. Роза Акерман дойде и каза: „Йорданка, летвата ти падна! Няма да продължиш.", връща се към спомените Благоева.
Точно 17 секунди след като Благоева се е приземила успешно при своя опит, нейната летва е съборена. Остават обаче съмнения.
"И треньора ми, и приятели и телевизиите, които снимаха, всички снимат мен в този момент. Никой не е снимал летвата. Година по-късно дойде един българин, който каза, че има филмов материал как немски журналист долу е ритнал летвата и така е паднала. Не пожелах да го видя. Вече е останало, че съм сребърна олимпийска медалистка, приех го. Те промениха правилника. Няма ги вече тези 17 секунди. Съдията веднага трябва да прецени."
Въпреки болката от изпуснатия шанс да спечели олимпийска титла, Йорданка Благоева намира сили да поздрави победителката.
"Много красиво и много лесно е да си победител. Трябва да покажеш своите качества, когато загубиш. Там сме съперници - и то много големи, на терена. Но в живота сме големи приятели."
"За да се запази балансът в живота, когато загубиш нещо, често получаваш нова възможност. Имах изключителен педагог - Петър Димитров. Върнахме се от Мюнхен и той каза: "Не, за мен ти нищо не си направила. Не сме се реализирали. Федерацията трябва да ти намери още едно състезание... Точно 20 дни след това в Загреб - България, Югославия и Испания. Тройна среща. Не закачах шпайковете на стената и да започнем да празнуваме, да се радваме, той ме изпрати на това състезание – а то било за добро!"
В хърватската столица Благоева преодолява 194 см. И се превръща в първия български лекоатлет със световен рекорд.
"Цялата нощ не спах. Минава ти целият живот, тренировките. В този момент не можеш да го усетиш. Винаги, когато се прибереш в България, се усеща това, което си направил. Ние с влак бяхме тогава. На границата – и на югославската, и на българската всички търчат, автографи искат. Тогава вече почваш да усещаш това, което си постигнал. Влакът пристигна през нощта в Монтана."
"Първите дни си като в безвъздушно пространство. След това започваш да усещаш признанието, любовта, обичта. И съм горда все пак, че това беше първи световен рекорд за българската атлетика.", споделя Благоева.
Далеч от лекоатлетическата писта и от сектора за скок на височина, за нея един празник има по-специално място в сърцето ѝ. По традиция, на Йордановден всяка година Благоева празнува в своето родно село - Горно Церовене. Местните се хвърлят във водите на река Огоста, за да хванат кръста. От дълги години победителят получава поздравления първо от световната рекордьорка.
"Всяка година, независимо от коронавируса. Може би ще бъдем по-внимателни. Няма да е с тази сила, която е била преди години, но хората празнуват."
Усърдие. Последователност. Непримиримост. Трудолюбие. Воля за победа. Позитивизъм. И огромна любов към спорта. Това е рецептата на Йорданка Благоева и нейните 7 стъпки за успеха. Стъпките на първия български атлет, който докосна спортното небе.
