"Шампиони под карантина". Това е съдбата днес на всички професионални спортисти. Изолирани у дома, някои от тях под карантина, а други, просто спазващи указанията за социално дистанциране в борбата с коронавируса, те не се предават. Напротив. Техните зали, стадиони, басейни и писти пустеят, но домовете им се превръщат във все по-колоритни тренировъчни площадки.
Когато е на 6, майка ѝ я води на басейна в столичното 33-о СОУ в квартал "Люлин”. Иска веднъж завинаги да отърве дъщеря си от страха, който изпитва от водата. Малката реве неистово, дори когато ѝ се налага да влезе под душа. 23 години по-късно, онзи уплах се е превърнал в нейната най-голяма сила. Екатерина Аврамова има зад гърба си повече от 70 поправки на националните рекорди в плуването в България и над 25 в Турция, за която се състезава в последно време.
От 11 години Катето живее и тренира в Лондон. Не помни някога да е оставала извън своята най-естествена среда – басейна, за толкова дълго време. Вече кара осмата си седмица у дома, без водата, в която се чувства по-уютно, отколкото на сушата. Без миризмата на хлор, с която се е сраснала. Без ставането в 4:30 ч. всяка сутрин, защото в 5:30 е първата ѝ тренировка.
Но как един плувец, останал на сушата може да поддържа форма вкъщи? Водата не може да бъде заменена с нищо, категорична е българката, която полага неимоверни усилия да държи тялото и съзнанието си в ритъм. Прави го, тренирайки разнообразно часове наред.
Час и половина спининг върху велоергометъра, който чака обаче да пристигне цели четири седмици. Монотонното въртене на педалите у дома не е за нея, а за да предизвика себе си, Катето просто се записва на онлайн уроци, които следва стриктно.
View this post on Instagram
„Постоянно предизвиквам себе си. Да карам колело у дома просто ми се струваше абсурдно. С онлайн тренировките се чувствам по-ангажирана и знам, че имам някаква цел, която трябва да постигна като скорост, като време”, споделя Екатерина.
След като слезе от колелото, следва ново предизвикателство – 45 минути йога. Отдавна искала да пробва йога, но все не й оставало време и сили. Сегашният момент намира за идеален, за да се потопи в новата си страст. Успокоява я, смирява я, а в последните седмици това не е никак лесна задача, защото паник атаките, страховете, буденето посред нощ с чувството, че краят на кариерата ѝ е настъпил, се превръщат в част от живота ѝ по време на изолация.
„От опит знам, че четири седмици почивка през лятото обикновено след това ми костват около три месеца в басейна, за да вляза във форма. Не искам да бъда лош пророк, но сега ми се струва, че ще ми е нужна около половин година, за да върна старото си аз, когато някой ден, дано да е скоро, отново мога да плувам”, натъжава се плувкинята.
Аврамова е щастливка, защото в апартамента, който обитава с приятеля си, оборудването за пълноценна тренировка е на ниво. Разнообразие от ластици, пудовки, гирички – има богат избор за тренировките за сила, които провежда след йогата. Трябва да държи тялото си хем силно, хем гъвкаво.
„Аз съм много упорит човек и знам, че ще дам всичко от себе си, за да си върна старото аз, когато отново попадна във водата. Сега просто се опитвам да прогонвам лошите мисли и моментите на безпътица и отчаяние с усмивка и с позитивна нагласа. Този период ще ни научи да ценим онова, което имаме повече и никога да не го приемаме за даденост”, категорична е българката, за която Токио 2021 ще бъде третото ѝ олимпийско участие.
А докато дойде време да отворят басейните и да свалим маските, докато получим разрешение отново да се прегърнем, както преди, Катето се крепи на... любовта. Тази, която получава от своя приятел Тиери и от Зоуи – френски булдог на няколко месеца, който не слиза от скута ѝ.
