Приключи и деветото издание на турнира в памет на легендарната Ваня Войнова. Тя все още е единствената българска баскетболистка в Световната зала на славата.
А отборите, които взеха участие в надпреварата, доказаха, че не просто разбират кого почитат. Всяко момиче демонстрира, че знае пътя до висините – с плам за игра, смелост и безкрайна вяра в успеха си.
Във финала Славия, чиято клубна легенда е Ваня Войнова, отстъпи на Партизан Белград с 81:87.
До последния миг възпитаничките на Силвия Пеева направиха всичко, за да зарадват всеки, дошъл в зала „Триадица“, с една цел – да крещи „Славия!“ при всяко успешно отиграване.
„Момичетата (бел. ред. – на Партизан) играха много зряло – повечето бяха набор 2012. Ние имахме само 6–7, другите бяха по-мънички. Просто малко не ни достигнаха силичките“, прави равносметка за последния двубой Пеева.
„Израстват със сигурност в такива мачове, но тактически сме още мънички. Не слушат, не спазват треньорските указания, но въпреки това мога да кажа, че от такива мачове имаме голяма полза“, говори с цялата възможна треньорска любов тя.
Трети завърши Арис Солун, а четвъртото място зае отборът от Северна Македония – Бела вода.
Как да станем като великите хора от портретите в спортните зали? Много просто – като им подражаваме и гоним мечтите си.
„Трябва много да работят. Колкото и да си талантлив, трябва да си в залата, трябва да тренираш. Да си не на 100, а на 120%! Да мислиш 24/7 за баскетбол, което е малко невъзможно в днешните времена с толкова интернет предизвикателства. Но засега вървим в правилната посока“, споделя пред камерата ни Пеева.
И все пак момичетата знаят какво означава да са част от турнира, пазещ спомена за избраната за баскетболистка на Европа за 1958 г. Войнова.
„Точно това беше идеята – с някаква символика. По-голяма символика от името на Ваня Войнова не знам дали може да има. Така разбират, че е много важно да знаеш каква история има.“
Емоцията, която трябва да се съхрани
За Михаил Йотов, президента на БК Славия, този турнир носи по-особен заряд – заряд, който не трябва да се размива във времето.
„Трудно ми е да го опиша с думи. Нашите момичета бяха невероятни, страшно много се гордея с тях. Трябва да поздравя и отбора на Партизан. Не помня кога последно бях гледал такъв мач на подрастващи. Искам да запазим това желание да продължаваме да организираме такъв турнир!“, не скри вълнението си той.
Защото колкото по-често споменаваме името на някой, който вече не е сред нас, той оживява.
А представете си какво става, когато подхвърлим баскетболна топка...!
