Цената на системата в Европа е около 2 милиона евро на сезон
2
0
1
0
0
2
3
0
1
0
2
1
1
0
3
3
3
1
2
0
1
1
2
0
Технологията ВАР (Video Assistant Referee - видео асистент рефер) промени из основи най-популярната игра. Накратко - преглеждането на детайлни видеоповторения коригира грешките на съдиите по време на мачовете. Или поне на теория. На практика нововъведението предизвиква ожесточени спорове, а предимствата са помрачени от куп недостатъци.
Миналата седмица Кирил Домусчиев - собственик на "Лудогорец" и член на Изпълкома - призова за максимално бързо въвеждане на VAR в българското първенство. И допълни, че е необходима финансова помощ от държавата, тъй като много от клубовете няма да могат да си позволят подобен разход.
Реакцията на властта дойде светкавично. "Въпросът е дали българските данъкоплатци са съгласни да дадат пари на клубовете. Защото президентите не желаят сами да си сложат ВАР, а искат да се наричат с гръмката дума президент", разгневи се премиерът Бойко Борисов.
Регламентът е категоричен - от сезон 2021/2022 всички първенства под егидата на УЕФА трябва да въведат системата ВАР. Много от тях вече я използват на регулярен или пробен принцип - Англия, Испания, Германия, Италия, Франция, Португалия, Белгия, Полша, Хърватия и т.н.
Поръчката може да бъде възложена единствено на някоя от 13-те компании, лицензирани от европейската централа. Цената не е фиксирана и е обект на договаряне. Технологията включва заснемането на двубоя от 12 камери, а спорните ситуации се преглеждат от екип от петима видео асистент рефери. Вариантите са два - разполагането на стационарна система на всеки стадион или използването на мобилни станции.
Без значение дали парите ще дойдат от данъкоплатците или от клубовете - за каква сума всъщност става дума?
Съседна Гърция вече сключи договор за следващите 5 сезона на стойност 10 354 000 евро. През въпросния период ВАР ще се използва в 1205 мача. В местната елитна дивизия се състезават 14 клуба - точно колкото и в нашата Първа лига. Те си поделят 17 милиона евро на сезон от телевизионни права, докато родните тимове разчитат на малко повече от 3 милиона евро.
Сходни са параметрите и на сделката за ВАР в италианската Серия А - 2 милиона евро на сезон, които се покриват от местната футболна лига. В Бундеслигата договорът е за 2,53 милиона евро, като сумата се поделя между 18-те първодивизионни клуба.
И докато на територията на Европа очевидно ВАР се превръща в задължителна норма, на останалите континенти системата е привилегия единствено на богатите. Показателно е, че дори 20-те елитни клуба в Бразилия категорично отхвърлиха въвеждането й. Договорената цена възлизаше на 5,1 милиона евро. В цяла Африка пък единствената страна, която може да си позволи и обмисля използването на ВАР, е ЮАР.
Изберете BTVsport.bg като любим източник в Google
