Кубрат Пулев такъв, какъвто никога не сте го виждали. Зад канарата от мускули, 116 кг лично тегло и почти два метра ръст, той също е човек като всички нас. От плът и кръв. Човек, чиято душа се вълнува и изпитва дълбоки емоции.
Пускаме това интервю седмица, след като той се съгласи да говори пред нас по изключително лични теми, теми, които винаги е избягвал, пазейки ревностно личния си живот от публиката.
Привилегията да задавам въпросите на Кобрата под жаркото слънце на Лас Вегас имам аз, зад камерата е моя колега Петър Стоев, с когото за втора поредна година бяхме допуснати толкова близо до лагера на братя Пулеви.
Това е разговор за живота. Не за спортната слава и за успехите, за спортното величие. Не за парите, не за публичния образ в обществото. Говорим си за онези малки неща, които карат сърцето да бие по-бързо и знаеш, че просто си щастлив.
БАЩА НА ДВЕ ДЕЦА
През февруари 2022 г. Кубрат Пулев изпита най-върховната радост в живота на всеки мъж: бащинството. Стана татко на прекрасно момиченце. Новина, която успя да опази почти до Коледа на миналата година, за да опази чисто семейното си щастие.
„Винаги съм искал момчета. И си казвах: Господи, нека да имам синове. Стана обаче така, че първо ми се роди дъщеря. Първоначално бях резервиран, но благодарен, че ми се е случило. А сега, сега тя просто ме топи. Топи ме. Чувството е уникално, толкова силно ме зарежда.“
Докато слушам Пулев да изрича тези думи по адрес на първата си рожба очите му светят, цялото му лице грейва, цялата му същност се променя. И наистина е специален момент, защото едва ли скоро човекът срещу мен ще си позволи да открехне толкова широко вратата към своя личен свят.
СПАРТАК ПУЛЕВ
А в личния свят на Кубрат Пулев вече всичко е любов. Защото от февруари тази година, в него се появи и Спартак – синът, за който боксьорът винаги е мечтал. Оказва се обаче, че Спартак е бил планиран много, много отдавна, макар и в главата не на Кубрат, а на неговия баща Венко.
„Баща ми много е искал да има момчета и да ги направи боксьори. Да, ама му се раждат четири момичета. Накрая си казва: ще пробвам за последно. И тогава се раждам аз. Тогава той избира моето име – Кубрат“, разказва Кобрата.
„След мен се ражда брат ми. И баща ми го кръщава Тервел. Тогава мечтата на баща ми е била да има трима сина, да бъдем трима братя: Кубрат, Тервел и Спартак. Но майка ми му отказва. Ето, че Спартак все пак се появи и е тук, щастлив съм, че така съм сбъднал макар и чрез мен онази мечта на татко“, споделя Кубрат Пулев.
ВЯРАТА В БОГ
Говорим си за изчезващите човешки ценности, за личния пример, за смирението, за вярата, която уж все я имаме, а все не ни достига.
Питам го дали вярва в Господ, макар да знам отговора:
„Имало е моменти в моя живот, в които се молех всяка сутрин като се събудех и всяка вечер преди да заспя. Казвах си молитва, имах тази необходимост. Чел съм Библията, стоеше ми на нощното шкафче. Вярата е онова, което крепи човечеството. Не бива да я губим“, разкрива ни още нещо твърде лично от своя свят Пулев.
БРАТЯ И СЕСТРИ
Венко Пулев си е свършил отлично работата. Успял е да възпита всичките си деца с любов и да ги научи да бъдат винаги опора едни за други. Двамата братя Пулеви са абсолютен пример за братска обич и подкрепа, но истината е, че цялото им семейство, сестрите им, те всички заедно продължават семейните ценности на техния баща. Събират се по празници, връзката им е много силна, въпреки че отдавна не са деца.
„Много е тъжно, когато виждам как брат с брата не си говори. Как не се поглеждат деца и родители. Как се отчуждават братя и сестри. Как има хора, които дори не познават бабите и дядовците си. Не бива да е така. Семейството е над всичко“, откровен е Кобрата.
Дали вярва, че нещата се случват точно тогава, когато е най-правилно?
„Категорично. Ако ми се беше случило да стана баща по-рано през годините, нямаше да го усетя толкова силно. Просто тогава бях прекалено див“, казва ни Кубрат и допълва:
