Роберто Баджо напусна града в края на кариерата си, защото вече не можеше да понася погледите на улицата и да си спомня за най-трудния момент от кариерата си. Днес живее на село, изглежда съвсем различно, но е по-щастлив. Баджо е един от най-добрите футболисти в света на всички времена, но някак си е помнен с пропусната дузпа на финала на световното първенство през 1994 г. срещу Бразилия.
Но той не беше само това. Баджо носи екипите на Ювентус, Милан и Интер, оставяйки дълбока следа във Фиорентина. Беше футболист, който накара поколения и поколения момчета да се влюбят във футбола, нещо, което само играч с десетка на гърба и прическа, която прави разлика, може да направи толкова лесно.
Del Piero, Baggio, Materazzi, Ronaldo Nazario, Kaka, Casillas, Deschamps and Djorkaeff at the Club World Cup final. a href="https://t.co/qDxD2wFCzh">pic.twitter.com/qDxD2wFCzh
— EuroFoot (@eurofootcom) July 13, 2025
Три десетилетия след онзи кошмар, който промени живота му, 58-годишният Роберто Баджо живее далеч от публиката. Той се оттегли от обществения живот, виждаме го само от време на време на някои големи събития като Световното клубно първенство по футбол, което се проведе в САЩ, но като цяло е много по-заинтересован да работи по къщата и в градината си.
Някога най-добрият футболист в света - носител на "Златната топка" през 1993 г. - живее в провинцията, кара 40-годишен Фиат, а футболът е оставил дълбока следа върху него. Не само психически, но и физически - защото изпитва силни болки поради многото контузии. Колегите му са редовни посетители на благотворителни мачове на легендите, все още играят футбол с усмивка, а Роби дори не може да тича.
"Едно нещо, което наистина ме боли, е да го видя съсипан на 57 години“, каза дъщерята му добавя: "Той не е играл, откакто се пенсионира. Дори когато играеше с нас в двора, се отказва след втория дрибъл, защото започваше да го боли и се страхуваше да не се контузи отново. Не знам какво бих дала, за да го видя на терена още 90 минути.
Липсва ми вълнението да го видя как лети към вратата, дриблира, забавя темпото и после... гол! Тази радост..., крещяхме като луди."
Уморен от живота във Флоренция, Торино, Милано, Болоня и Бреша, Баджо се установи в северната част на Италия в своето село Калдоньо - близо до Виченца. "Цепя дърва, карам трактор и вечер съм много уморен, дори припадам от умора", каза в едно от редките си интервюта легендата.
С Ювентус спечели Серия А, Купата на Италия и Купата на УЕФА, с Милан - шампион, а с италианския национален отбор - втори и трети на световното първенство.
Освен че Бе забележителен на терена, той смени религията си преди 30 години. Прякорът му днес е Малкият Буда. Последовател е на т.нар. Ничирен-будизъм, а духовният му път започва след гореспоменатата пропусната дузпа в САЩ преди 31 години.
"Будизмът ме научи да поемам отговорност за живота си. Няма написана съдба - пишеш я всеки ден. Започнах да практикувам будизъм в труден момент. Бях млад, на 18 години, и получих сериозна контузия на коляното. Бях отчаян. Будизмът ми даде сили да се боря и да не се отказвам", споделя Баджо, допълвайки, че за него будизмът е "път на саморазвитие" и че няма нищо без усилия.
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
