За всяко нещо в живота Вселената избира най-точното време. И така, точно преди година, bTV отправи покана към Румяна Нейкова да бъде сред първите гости в чисто новия тогава подкаст „За спорта без клишета“.
И тя прие да отбележим заедно рождения ѝ ден на 6-и април. Гостуването обаче пропадна, поради внезапни здравословни проблеми на легендата. След това натоварената програма и постоянни отсъствия от София и страната на един от най-великите спортисти в историята на България съвсем разми идеята.
ЕДНА ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА
За да дойде отново 6-и април.
„Руми Нейкова става на 50 в четвъртък“, тези думи на уеб редактора от btvsport.bg Надежда Кожухарова по време на традиционната следобедна оперативка на спортната редакция във вторник (4.04), буквално удари всички ни като ток.
Светкавично набрахме Нейкова по телефона с нова покана. Шансовете ни тя да си бъде в София точно на своя празник бяха нищожни, но съдбата този път беше на наша страна:
„Идвам“, отсече гребкинята.
Днес е 6-и април, а на този ден, навръх своя 50-и юбилей, в редакцията да ти дойде на крака човек, донесъл неизмерима слава на България, си е благословия. Стъпваме край нея като в памукови полета и летим от чест и щастие, че този миг е наш. Повеждам я през нюзрума и я качвам в едно от любимите си работни кътчета – студиото на подкаста.
Цял един живот, две десетилетия кариера, събрани в един една огромна, тежаща 20 кг торба – с нея пристигна Румяна в bTV, а тези 20 кг всъщност е всичко, което тя даде на гребането и всичко, което гребането ѝ даде на нея – нейните медали от първия до последния ден в онзи великолепен скиф, с който тя летеше по каналите из целия свят.
„Реших да ви донеса всички медали. Специално заради вас ги изрових от сейфа“, казва жената, завоювала три олимпийски медала – златен, сребърен и бронзов, но не в тази конфигурация, а спрямо конфигурацията на Божията воля:
първо дойде горчивото сребро в Сидни 2000, където българката беше жестоко ограбена във финала, след което стигна до бронз в Атина 2004, но само, за да продължи напред към заветната мечта и златото в Пекин 2008.
ОТКРАДНАТОТО ЗНАМЕ
„Само знамето, с което празнувах в Пекин няма как да ви донеса. Знамето ми го откраднаха още там, някъде между награждаването и пресконференцията“, разкрива олимпийската шампионка на 2000 м скиф.
И в този миг вече знаем. Нейкова не може да си тръгне без българското знаме от студиото на подкаста.
Следва спешна организация в спортната редакция, а най-видният патриот измежду нас – Калоян Кюркчиев, излита от нюзрума на бегом, за да се върне с трибагреник точно след 15 минути. Разбира се, жената, с която имам привилегията да разговарям, не подозира.
Историята на българското знаме в Пекин си заслужава да бъде разказана.
Петър Бакърджиев държи в ръцете си цяло съкровище - олимпийските медали на Руми Нейкова
„Аз нямах знаме, но вашите колеги от БНТ Боряна Тончева и Камен Алипиев решават да ми донесат като идват да гледат финала. Да обаче го забравят и се сещат, когато вече са на път към гребния канал. От суеверие, а и знаейки, че и аз съм суеверна, решават да не се връщат. Но намират все пак друго знаме в движение, с което аз се загърнах по време на церемонията по награждаването“, спомня си трикратната носителка на Световната купа.
Питам я гледа ли понякога точно тази, последната финална гонка в живота си? Гонката, която осмисли кариерата си? Гонката, след която тя просто каза:
„Край, това беше.“
„Да, гледам я, но днес повече гледам записите от състезанията на Емо“, казва Румяна.
Пекин - награждаването на великата Румяна Нейкова
