2
0
1
0
0
2
3
0
1
0
2
1
0
0
3
3
3
1
2
0
1
1
2
0
Атлетико Мадрид не успя, борейки се здраво, но Микел Артета ще бъде мениджър на един от отборите във финала на Шампионската лига. Той ще води Арсенал, 20 години след загубата от Барселона в Париж.
Експлозията от ликуване на английските фенове на „Емирейтс“ беше впечатляваща, отприщвайки делириума на привържениците, които са на път да преживеят финал на сезона с последния мач от Шампионската лига и възможността да спечелят Висшата лига.
Това беше изключителен сезон за отбора на Артета, но той трябва да завърши с титла, за да преодолее синдрома на подгласника, който се натрупа след като "топчиите" завършиха втори в последните три сезона във Висшата лига.
Предизвикателството е огромно, сезонът е много добър, но подгласниците не получават награда. Сензационната работа, извършена от тях, трябва да бъде потвърдена с футболен трофей. Това е толкова реално, колкото и жестоко.
Атлетико имаше своя шанс. Изиграха солиден мач, но както Коке каза след мача: „Трябва да си клиничен и в двете наказателни полета.“ На момчетата на Чоло им липсваше финалният щрих, за да стигнат до финала. Бяха на косъм от постигането на мечтата си. Натиснаха силно, но им липсваше клиничната острота.
Арсенал се възползва от единствения гол на Сака, който се възползва от отбита топка от Облак, за да изпрати отбора си в Будапеща на 30 май. Междувременно те трябва да си осигурят титлата във Висшата лига, като Сити е само на две точки зад тях при оставащи три мача, стига Манчестър Сити да спечели отложения си мач.
Ключът към успеха на Арсенал е защитата. Те са допуснали само 26 гола в 35 мача от Висшата лига. Те държат рекорда за най-малко допуснати голове в топ лигите на Европа, а в Шампионската лига поддържат много висок стандарт, достигайки до финала без да загубят нито един мач.
Сезонът на Атлетико Мадрид може да се оцени като слаб, но не е. Те стигнаха до финала за Купата на краля, класираха се за полуфиналите на Шампионската лига в Ла Лига и бяха близо до финала в Будапеща.
Но сега е време за Артета. 20 години по-късно.
Санти Нола, mundodeportivo.com.
