Да отразяваш финал на Шампионската лига е много, много повече от няколко гола, познатия химн и зрелищно награждаване. Това е върховно изпитание за сетивата и за здравия разум.
За сетивата - защото буквално не знаеш накъде по-напред да погледнеш. За здравия разум - защото постоянно ти се налага да се щипеш, за да си сигурен, че не сънуваш. А когато събитията се развиват на "Уембли", забравяш дори да си поемеш дъх.
В деня на големия мач всичко е различно и това е ясно доловимо още с погледа от хотелската стая. Улиците, по които до снощи свободно са се разхождали случайни минувачи, сега вече са канализирани със строги ограждения. А наоколо не съвсем деликатно патрулира конна полиция.
Макар че е рано сутринта, усещането е сякаш сблъсъкът ще започне след час. Отвсякъде прииждат тълпи от фенове, а централната алея се превръща в гигантски панаир.
Всички са превъзбудени, пеят, танцуват, пазаруват. Жълто-черното и бялото са в съвършена хармония с футболната катедрала.
В тази зона можем само да минем и да разгледаме - всеки опит да заснемем дори и секунда, ще завърши с отнемане на акредитацията. И в това не се съмняваме нито за миг.
Получаваме обаче чудесна новина от УЕФА - наш събеседник на позицията ни край терена по време на загрявката на Реал Мадрид ще бъде Емилио Бутрагеньо.
Часовете се изнизват и е време да се насочим към работните си позиции.
Предстои проверка дали камерата на коментаторското място, от която ще се включваме за новини и студиото, работи изправно. Ами не, не работи.
Въпросната камера се насочва дистанционно и се командва от нашия оператор Петър Джанаваров в ПТС извън стадиона. След нужните корекции и недотам изискани реплики, неизбежни във всяка непечена ситуация, проблемът е отстранен.
Коментаторът Никола Кацаров започва да подрежда записките си - огромен подготвителен труд. Скоро всичко е готово и е време да се огледаме.
Да, финалът на Шампионската лига е онзи отрязък от времето и пространството, в който наши колеги са: Жозе Моуриньо, Рио Фърдинанд, Петер Шмайхел, Тиери Анри, Арсен Венгер, Гари Невил, Михаел Лаудруп.
А на метър над нас е Михаел Балак, който снима нещо с телефона си. Е, оказа се, че е снимал нас. Добре де, може би просто сме попаднали в кадъра му.
