Познавате го като звезда от Формула 1. Той е последният италиански пилот, печелил състезание за Голямата награда в Царицата на моторните спортове. Джанкарло Фисикела има 231 старта, в които 3 Гран при победи. На 52 години бившият пилот на Ферари остава на пистата в състезанията за издръжливост и на спира да гони победата. Фисикела играе футбол с легендата на Рома Франческо Тоти и пуска музика като DJ в Ибиса.
Женен е за бившата италианска телевизионна водеща Луна Кастелани, с която имат три деца - Кристофър, Карлота и Каролина. За живота между пистата, футбола и музиката, звездата от Формула 1 даде специално интервю пред Николета Маданска.
"Всичко започна благодарение на страстта на баща ми. Той беше голям фен на Формула 1. Когато бях на 8, ме заведе на писта за картинг близо до Рим, където живеехме. Оттам тръгна всичко. Започнах да се състезавам в Италия, после в Европа и по целия свят. Ставах все по-добър, печелех състезания и на 19 години започнах във Формула 3, а на 23 вече бях във Формула 1 с отбора на Минарди. Най-голямата мечта на баща ми беше да види сина си във Формула 1. Той беше огромен фен. Така че тази мечта се сбъдна и за него, и за мен. Майка ми обаче първоначално беше против. Мислеше, че това е просто опасна игра, заради високата скорост. Но в определен момент тя разбра, че това е животът ми и ме остави да следвам мечтата си".
"Да, действително. Имаше дни, в които, в 8 сутринта, с раница на гърба, казвах "чао" на майка ми, сякаш тръгвам към училище, а всъщност отивахме на пистата да караме картинг с баща ми. Той споделяше с мен едни от най-хубавите моменти в живота си. И в моя също. В кариерата си съм участвал в 231 състезания във Формула 1, с което много се гордея. В историята сме не повече от 20 пилотите с над 200 старта за Гран при. Да бъдеш във Формула 1 в продължение на 14 години е голямо постижение и гордост за мен".
"Изключително трудно е. Помислете само колко милиони пилоти по света мечтаят да стигнат до Формула 1, а там има само 20 места. За да успееш, трябва да си не само добър пилот, но и да разбираш от техника, да комуникираш с инженерите, да си отборен играч. Изисква се огромна физическа подготовка. Трябва и малко късмет. Радвам се, че успях".
"Най-вълнуващо беше първото ми състезание във Формула 1 през 1996 г. в Мелбърн. По време на пилотския брифинг до мен бяха Михаел Шумахер, Герхард Бергер, Хакинен, Култард, Алези – все идоли, които дотогава гледах само по телевизията. Казах си: "Аз съм един от тях. Успях." Беше незабравим момент".
"С Михаел имахме изключителни отношения. Голямо уважение на пистата и истинско приятелство извън нея. И двамата обичахме футбола и често участвахме в благотворителни мачове. Ходехме да вечеряме, да танцуваме, дори на караоке. Невероятен човек".
През 97-ма Пилето го качва на болида си на "Хокенхайм", паметен момент в историята на Формула 1. "Беше втората ми година във Ф1. Карах страхотно в Германия. Дадох второ време в квалификацията, а в самото състезание водех малко преди края. Няколко обиколки преди финала обаче една от гумите ми избухна, което повреди задната част на колата и се наложи да се оттегля. След финала Михаел ме видя, спря и ме взе със себе си, за да ме върне в бокса. Беше неговият начин да каже: "Ти си моралният победител." Един от най-красивите моменти в живота ми.
"Още в началото на състезанието в Монако двигателят на Такума Сато се повреди, а от дима не се виждаше нищо. С Култард се ударихме и болида ми се преобърна точно пред моята яхта, която беше закотвена от другата страна на трасето, на няколко крачки разстояние. Излязох от колата, уверих се, че съм добре, изтупах се и директно се качих на лодката, където беше цялото ми семейство. Нямаше смисъл да се връщам в бокса. Просто се качих на яхтата, успокоих родителите си и изгледах състезанието оттам".
"Може да продължиш, докато имаш желание, докато имаш страстта, докато обичаш този спорт. В състезанията за издръжливост можеш да караш и до 70. Някои пилоти след Формула 1 напълно прекъсват. Аз още съм активен, карам за GT отбора на Ферари и се забавлявам. Докато се забавлявам, ще продължавам".
"Съпругата има много важна роля в моя живот. Когато се запознахме, тя вече беше известно лице от телевизията в Италия, а аз още не бях никой. Запознахме се в дискотека близо до Рим и още същата вечер се върнахме заедно с моята кола. Така започна любов, която продължава вече 32 години. Имаме три прекрасни деца - син и две дъщери. В днешно време е рядкост да имаш такава дълга връзка. Моята съпруга ми даде спокойствие, сила и важни съвети. Успях и заради нея".
"Любовта ми към музиката се появи още когато бях тийнейджър и започнах да ходя по дискотеки. Харесваше ми не само да танцувам, а да гледам DJ-я как работи. Така срещнах и съпругата си – в дискотека. Започнах да взимам уроци от един добър DJ, научих се бързо и така почнах да пускам музика. Свирил съм в доста клубове, дори в Privilege в Ибиса. За един DJ това е като Формула 1 за пилотите. Имам участия по цял свят, дори по време на състезания. Това е моето хоби и когато имам свободно време го практикувам. Обичам хаус музиката, но зависи от публиката. Ако пред мен има млади хора – пускам нещо по-комерсиално, ако е по-зряла публика – музика от 90-те. Но песента, която винаги е в плейлиста ми, е We Are The Champions".
"Винаги съм обичал футбола и още играя. Участвам в националния отбор на пилотите. Сега през май ще играем традиционния мач срещу отбора на "Принцът на Рим" Франческо Тоти. Аз съм голмайсторът на нашия отбор. Играя в нападение и обичам да вкарвам голове. Е, може би нямаше да стигна до Серия А, но сигурно щях да бъда добър футболист".
"Като пилот, който е оставил следа, който винаги е бил отдаден на отбора и спорта. Не сбъднах мечтата да стана световен шампион, но постигнах много – включително две победи в Льо Ман. Никой не може да каже нещо лошо за мен – винаги съм бил готов за снимка, автограф, с добро отношение към всички хора".
Снимки: Евгений Милов; Instagram
Последвайте btvsport.bg за още новини във VIBER
Още видео и снимки от btvsport.bg и в INSTAGRAM
Още горещи теми от от btvsport.bg и във FACEBOOK
