на живо

"Мама винаги ще е с мен": 9-годишният Богдан превърна болката в злато (ВИДЕО)

Богдан от Лозница разчувства цяла Сърбия, превръщайки болката си в сила

Само на 9 години той знае какво е болка. Онази най-голямата, всепоглъщащата, неспиращата! Не физическа, а отвъд това. Той е Богдан, от град Лозница в западна Сърбия. 

Преди два дни той спечели златен медал в своята възрастова група на европейското първенство по бразилско жиу-жицу в родния си град. Когато се качи на стълбичката той посочи небето и се разплака. 

На пръв поглед емоционална реакция на едно дете, постигнало мечтата си. Но при Богдан нещата са по-различни - той погледна към майка си.

Малкият спортист трябваше да преживее смъртта на своята мама Наталия на 30 декември 2025 г. 

Тениската

Той излезе на подиума с фланелка с образа на майка си и надпис "Шампионът на мама". 

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by PRpress (@prpress.rs)

"Татко каза, че ще ми приготви специален подарък, ако взема медал. Когато тръгнах към подиума, той ми даде фланелката с мама. Бях във възторг. Много плаках. Посветих победата на мама. Беше ми много трудно, защото я нямаше в публиката, но знам, че тя ме гледаше от друго място", каза той пред Kurir.

Ден след успеха си, Богдан отпразнува своя девети рожден ден, а действията му на подиума отекнаха на Балканите. 

Съжалявам, че ви разплаках

Хиляди се възхитиха на силата на момчето. Сред тях бяха политици, представители на шоубизнеса, спортисти. Сред тях беше и Цеца Величкович, която написа: "Златният медал блести, но не колкото любовта в сърцето ти. Браво! Малък шампионе, тази сила не се учи, просто я носиш в себе си..."

Богдан прие тези думи типично по детски: "Съжалявам, че натъжих и разплаках цяла Сърбия. Мама много ми липсва, но намерих сили, защото приех, че тя винаги ще е с мен"

"Не успях да гледам схватката му от напрежение. Разхождах се напред-назад. Когато разбрах, че той спечели и го видях да тича към мен плачейки, емоциите взеха връх. За първи път в живота ми радост и тъга се смесваха едновременно. Това чувство беше неописуемо и не мисля, че някога ще го забравя. Когато го прегърнах и му дадох тениската, моментът бе специален", сподели баща му.

 

Виж всички предложения от брошурата тук