За последно французите спечелиха европейско през 2000 г. По това време Дидие Дешан носи капитанската лента, а Ги Стефан е част от треньорския щаб на Роже Льомер.
Следващият път, когато Франция стигна до финалите - 16 години по-късно, Дешан е треньор, а същият Ги Стефан е негов асистент.
"Повече от помощник. По-голям брат. Довереник". Така характеризира в книгата си Ги Стефан, който е с 12 години по-голям от Дешан, дългогодишният пресаташе на френския национален отбор Филип Турнон.
Дешан и Стефан се запознават преди почти 25 години. И още тогава Стефан вижда по-младия си авер като треньор.
"Дидие беше капитан и вече мислеше като треньор, истински лидер. Ако по това време можех да си представя някого като треньор, това щеше да е той. Зидан? Не, ще излъжа, ако кажа, че видях в него същото призвание като Дидие. След като приключи кариерата си, Зизу не бързаше да става треньор. С течение на времето той разви тези умения. Това, което постигна с Реал Мадрид, е невероятно."
За разлика от Дешан и Зидан, Стефан има скромна кариера на играч: най-известният клуб, в който е играл е Рен, който сега се оглавява от неговия син Жулиен. Другият му син Гийом също е свързан с футбола: играл е за втория отбор на ПСЖ, а сега е един от лидерите на основния синдикат на френските футболисти (UNFP).
Ги израства в напълно нефутболно семейство: баща му не смята играта за сериозно занимание и настоява синът му да учи за учител по физическо възпитание.
От 19 до 23-годишна възраст учи, а в събота пътува по час и половина до друг град, за да играе за Гингам във втора дивизия.
Клубът се превърна в трамплин за Дидие Дрогба и Флоран Малуда, но не и за Стефан. Започва професионалната си кариера чак на 23 години, а на 29 вече я приключи - така и не се възстанови от тежка автомобилна катастрофа.
View this post on Instagram
Поради сериозна травма на главата Стефан изпадна в кома. Освен това е с наранени челюст, крака и лакът. "Трябваше да се науча отново да ходя", спомня си помощникът пред The Athletic.
В началото на 90-те Стефан вече асистира на Раймон Доменек и Жан Тигана (европейски шампион от 1984 г.) в Лион, а след това пробва и ролята на старши треньор. Най-високите постижения в самостоятелната му кариера са финалите за Купата на Лигата с Лион (1996) и Бордо (1998).
