Миналата седмица написах, че Европейското е спортното събитие с главна буква и за този месец няма как нещо друго да измести интереса от френските терени.
Да, ама не – в рамките само на няколко дни отвъд Океана стана толкова горещо и вълнуващо, че видяхме в истинската светлина скучноватите и постни мачове, скъсаните фланелки и спуканата от скука топка.
Да, разбира се, че говоря за финалната серия на Националната баскетболна асоциация. Изключителните Кливлънд Кавалиърс наваксаха изоставане от 1:3 в серията (която, ако не знаете, се играе до четири победи) и, макар да бяха отдавна отписани, вдигнаха съвсем заслужено трофея за първи път в историята си и за първи път в статистиката на НБА от толкова „притиснато до стената“ положение.
Трите победи, които Кливланд записа в последната седмица и най-вече финалният „мач номер 7“, бяха уникално зрелище и някакъв особен урок по баскетболно мъжество, който ЛеБрон Джеймс, Кайри Ървинг и Джей Ар Смит предадоха на съперниците си, а и на феновете на играта по целия свят. Никой никога не беше правил нещо такова, а и, след началото на серията и тоталната доминация на Голдън Стейт (73 победи) в редовния сезон, да се мисли за победа на Кливлънд беше безумие.
Вече споменах, че отборът пренаписа историята на НБА, ставайки единственият отбор, който печели титлата след изоставане при 1-3 във финалната серия, а лидерът на шампионите Леброн Джеймс се нареди до най-големите (едва вторият баскетболист, който печели наградата с два различни отбора, заедно с Карим Абдул Джабар).
Крилото за трети път стана Най-полезен играч на финалите, а третият шампионски пръстен му е съвсем по мярка (след два мача с по над 40 точки и трипъл-дабъл в последния), след като завърши финалната серия със средни показатели от 29,7 точки, 11,2 борби, 8,8 асистенции, 2,5 откраднати топки и 2,3 чадъра.
Преди точно две години Леброн свали екипа на Маями (шампион през 2012 и 2013) и се завърна в родния Кливланд с обещанието да донесе историческата първа титла на родния му щат Охайо. „Кавалерите“ нямаха трофей в историята си (точно 52 години), а именно това сериозно очакване даде основания на Найк да излязат с уникален рекламен клип, който проследява обраните гримаси на феновете на Кливланд и завършва с посланието „струваше си чакането, вече може да се зарадвате“. И те ги послушаха – обичайна гледка по улиците на Кливланд бяха плачещите от радост фенове, прегърнатите възрастни двойки с шампионски фланелки и безпаметно пияните младежи, отбелязващи успеха подобаващо.
Най-дългата „спортна суша“ в историята на спорта отвъд Океана привърши. „Плаках. И не ме е срам от това“, признава местният брокер Джейси Робинсън пред CNBC и допълва, че си спомня много тъжни истории, загубени мачове и финали не само с местния баскетболен тим, но и на Браунс (в американския футбол) и Индианс (в бейзбола). Но емоцията от последната победа си заслужава, а местните са благодарни най-много на „най-полезния играч“ с 23 на гърба.
Феновете много добре си спомнят 2010, когато Леброн за първи път стъпи в Кливланд като „враг“ с екипа на Хийт. „Беше нещо средно между психотерапия и невъобразима ярост... „Как смее, та той е един от нас“, припомня си журналистът Джейсън Гей и допълва, че след последната седмица „всичко вече е уредено“. „Той се научи да е шампион, после научи и нас, той вече е легенда, вече е статуя. Едва на 31“, завършва Джейсън.
Освен че донесе трофея у дома, „Крал Джеймс“ направи и може би най-запомнящото се отиграване във финалния мач – зловещ чадър в ключов момент при 89:89 в последната част, след който тимът му поведе и най-после си повярва, че може да вдигне титлата. „Той изглеждаше като Батман, появил се от нищото“, коментира в Туитър Кевин Дюрант.
Наистина изявата на Леброн беше по-присъща за супергероите, а съотборниците и треньорът му се надпреварваха да хвалят играта му в последните мачове. Сякаш звездата на Кавс живееше и дишаше за тази титла, независимо от безмилостните тройки на съперника.
„Аз съм у дома. За това се прибрах. Това е различното на тази титла. Нямам думи да опиша това, което чувствам в момента“, обясни Джеймс след последната сирена.
Точно заради всички тези емоции не е случаен и фактът, че финалният мач от серията е най-гледаното подобно събитие от далечната 1998 и последния мач на култовия Майкъл Джордан с „биковете“ срещу Юта Джаз. Дуелът между Къри и Джеймс е привлякъл аудитория от 30,79 милиона зрители, а в последните инфарктни минути пред екраните са били почти 45 милиона фенове. Не са случайни и паралелите между Джордан и Джеймс – дали ореолът на Въздушния ще има нов притежател, само следващите сезони ще покажат.
И вместо финал, един съвет – вместо някой футболен мач от Франция, изгледайте някъде мач номер 7. Не се задоволявайте с избрани моменти, с репортажа от награждаването, с конфетите и празнуващия Кливлънд. Ако имате повече време, изгледайте и предишните – наистина си заслужава, серията е невиждана и вече е в историята. А Европейското... то продължава, нaдявам се малко по-интересно.
