Вероятно рефренът „Ботев” ще прегърне, ще прегърне купата” ви е познат. За много фенове на „канарчетата” той възпяваше просто една легенда... до вчера. На 24 май 2017 г. думите в една от любимите песни на най-върлите привърженици на тима най-после придобиха смисъл.
36 години по-късно „Ботев” триумфира в турнира за Купата на България, побеждавайки с 2:1 хегемона „Лудогорец”. Един успех, с който пловдивчани си върнаха за загубата преди три години на финала в Бургас. Сладко отмъщение, което дълго ще се помни както от „канарчета”, така и от „орли”.
На стадион „Васил Левски” каузата „Ботев” бе огън. Див и опустошителен. Готов да подпали и най-подгизналите сърца, пропътували километри само за да подкрепят любимия си отбор. Огън, който обхвана трибуните – от най-обезверените привърженици до най-крайните ултраси. Огън, който личеше в действията на „жълто-черните” играчи на терена – възпитаниците на Николай Киров играха с вдъхновение, страст и жажда. Все неща, които липсват на футбола ни напоследък.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
От другата страна чуждестранната скъпа селекция на Георги Дерменджиев приличаше не на шесткратния шампион на България, борещ се за дубъл и търсещ мястото си в групите на Шампионската лига, а на отбор, стегнал куфарите за лятната си почивка.
„Ботев” ще прегърне, ще прегърне купата” огласяше националния стадион от първата до последната минута, а сякаш този път не само феновете, но и самите футболисти повярваха, че е възможно пловдивският отбор да спечели.
Може би затова еуфорията след първия гол на „Ботев” бе толкова неописуема и… изненадваща. Да, привържениците нахлуха на терена и изразиха радостта си с риск да донесат сериозно наказание на клуба, но го направиха от чиста любов и преданост. А след като бяха върнати обратно в сектора, останаха там до последния съдийски сигнал. Като един истински 12-ти играч, който е готов да остане без глас и да вее знамена през всичките 90 минути, но да покаже, че в крайна сметка най-важен е отборът.
Това е изключителен успех за „бездомния” „Ботев”. Отборът от „Колежа” се тресе от финансови проблеми, продължава да се лута в родното първенство и да търси спонсори, които да го подкрепят. Въпреки това показа, че с правилната мотивация и тактическа дисциплина е способен на чудото, в което вярваха малцина.След края на мача президентът на „Ботев” Ангел Палийски обяви играчите за най-големите мъжкари и увери, че пред отбора предстоят по-светли и финансово стабилни дни.
Футболистите и треньорът побързаха да подарят победата на феновете, защото знаят, че без тях едва ли щяха да стигнат дотук. Защото са наясно, че отбор без фенове, не е никакъв отбор.
„Ботев” Пловдив най-после прегърна купата, а осемте хиляди на стадиона и останалите „жълто-черни” сърца пред екраните запяха в един глас „Вива канари”.
Една позабравена мечта бе осъществена. Сега на „канарчетата” им остава още една, много по-жадувана мечта – да се завърнат у дома. Да се завърнат на „Колежа”.