Вероятно рефренът „Ботев” ще прегърне, ще прегърне купата” ви е познат. За много фенове на „канарчетата” той възпяваше просто една легенда... до вчера. На 24 май 2017 г. думите в една от любимите песни на най-върлите привърженици на тима най-после придобиха смисъл.
36 години по-късно „Ботев” триумфира в турнира за Купата на България, побеждавайки с 2:1 хегемона „Лудогорец”. Един успех, с който пловдивчани си върнаха за загубата преди три години на финала в Бургас. Сладко отмъщение, което дълго ще се помни както от „канарчета”, така и от „орли”.
На стадион „Васил Левски” каузата „Ботев” бе огън. Див и опустошителен. Готов да подпали и най-подгизналите сърца, пропътували километри само за да подкрепят любимия си отбор. Огън, който обхвана трибуните – от най-обезверените привърженици до най-крайните ултраси. Огън, който личеше в действията на „жълто-черните” играчи на терена – възпитаниците на Николай Киров играха с вдъхновение, страст и жажда. Все неща, които липсват на футбола ни напоследък.
От другата страна чуждестранната скъпа селекция на Георги Дерменджиев приличаше не на шесткратния шампион на България, борещ се за дубъл и търсещ мястото си в групите на Шампионската лига, а на отбор, стегнал куфарите за лятната си почивка.
„Ботев” ще прегърне, ще прегърне купата” огласяше националния стадион от първата до последната минута, а сякаш този път не само феновете, но и самите футболисти повярваха, че е възможно пловдивският отбор да спечели.
Може би затова еуфорията след първия гол на „Ботев” бе толкова неописуема и… изненадваща. Да, привържениците нахлуха на терена и изразиха радостта си с риск да донесат сериозно наказание на клуба, но го направиха от чиста любов и преданост. А след като бяха върнати обратно в сектора, останаха там до последния съдийски сигнал. Като един истински 12-ти играч, който е готов да остане без глас и да вее знамена през всичките 90 минути, но да покаже, че в крайна сметка най-важен е отборът.
След края на мача президентът на „Ботев” Ангел Палийски обяви играчите за най-големите мъжкари и увери, че пред отбора предстоят по-светли и финансово стабилни дни.
Футболистите и треньорът побързаха да подарят победата на феновете, защото знаят, че без тях едва ли щяха да стигнат дотук. Защото са наясно, че отбор без фенове, не е никакъв отбор.
„Ботев” Пловдив най-после прегърна купата, а осемте хиляди на стадиона и останалите „жълто-черни” сърца пред екраните запяха в един глас „Вива канари”.
Една позабравена мечта бе осъществена. Сега на „канарчетата” им остава още една, много по-жадувана мечта – да се завърнат у дома. Да се завърнат на „Колежа”.
