Първа победа от 14 мача! Така звучи статистиката във волейболните сблъсъци между България и 13-кратния европейския, 6-кратния световния и 4-кратния олимпийски шампион Русия. Успехът дойде вчера (4 юни) във волейболното сърце на огромната страна – град Казан.
Трибуните в зала „Санкт Петербург” са свикнали да се тресат от радост заради успехите на местния „Зенит”, който цели 5 пъти заключва във витрината си купата от Шампионската лига. След 2 часа и половина игра обаче, вчера те останаха тихи. Гласовете в залата идваха от терена, на който се прегръщаха 14 момчета, пропътували близо 3000 км, за да бият Русия и по-важното – да постигнат впечатляващ обрат от 0:2 срещу може би най-силния отбор в историята на волейбола.
Вече гледахме, прочетохме и чухме всичко – страхотен Розалин Пенчев, своеобразно „възкръсване” на Цветан Соколов, отлични решения на Пламен Константинов в тактически план, уникални отигравания в центъра на мрежата от Виктор Йосифов и Николай Николов, топовен сервис на Тодор Скримов… Суперлативите, колкото и да са много, все не достигат предвид представянето на играчите и труда на щаба.
Оттук текстът може да продължи в две посоки! Всяко едно докосване на българските волейболисти заслужава бурни аплодисменти. Заради здравите нерви и мъжеството те имат право да се радват и да приемат поздравления поне още седмица… Все пак това е Русия!
Можем да си говорим за гордост, за онази мъжка игра, която сгрява сърцата, за повдигане на духа на нацията и куп патриотични клишета, описващи усещането от успеха на един от малкото останали спортове, с които България се гордее. Това би събрало харесвания!
Другата посока обаче е в пъти по-интересна. Победата идва след загуба от Аржентина, която напомни за… миналата година. Именно тогава България трепери до последно дали ще остане в елита. Вярно, че тогава от състава отсъстваха повечето опитни играчи, но българският отбор – четвърти в Лондон и на европейското първенство, разглези доста зрителите.
Истината е колкото проста, толкова и сложна – българският национален отбор по волейбол може да победи всеки и да загуби от всеки! Защо? Психиката ли е причината? Или може би неефективната подготовка? Дали пък не е мобилизацията и този типично балкански синдром да объркваме чуждите и собствените си планове?
Едва ли има еднозначен отговор. Едва ли победата над Русия ще промени нещата. Просто „лъвовете” се превръщат в „котета” и обратно в рамките на… ден, час и дори отиграване.
А новото утро вече изгря! Предстои представянето пред собствена публика и домакинство на олимпийския шампион Бразилия, световните първенци Полша и Канада – отборът, който преди дни победи тоталния хегемон в Северна Америка – САЩ.
Залата във Варна със сигурност ще запази традицията да е пълна и оглушително шумна. На полето ще излязат „лъвовете”, които повалиха „мечката”. Доколко е гаранция, че тази победа в Казан ще гарантира успехи и у нас? Абсолютно никаква!
За момчетата на Пламен Константинов може да се твърди със сигурност едно – ще играят със сърца, както са го правили винаги. Какъв ще е резултатът от това? Пълна мистерия! Заслужава ли си да заемеш мястото си около игрището? Гарантирано!
Изводи от победата над Русия не можем да правим, както и такива след загубата от Аржентина. България не си е възвърнала облика на световна волейболна сила. Работа има още – по напасване между разпределител и атакуващи, посрещане и дори рационалното използване на видеоповторенията.
Еуфорията от успеха със сигурност вече е в миналото на момчетата с националната фланелка, а скоро ще бъде просто цифра в статистиката и само сладък спомен за една дружина, прекосила 3000 км, за да бие най-добрите в света. Ей така! Не защото е логично, а защото може!
