В началото на седмицата треньорът на футболните национали Ивайло Петев оповести списъка с „обичайните заподозрени“, на които ще разчита за мачовете с Норвегия и Италия през септември. Двусмислието в заглавието е вярно – точно защото повечето от националите на Петев не са титуляри в клубните си отбори, публиката е доста резервирана към резултата в предстоящите два мача.
А от тези срещи зависи страшно много – започнахме кампанията с някакъв позитивен порив и, макар след това да го ударихме „през просото“, ако си свършим работа в предстоящите два мача, мисията „България на Европейско“ може и да е успешна или поне да ни доведе до бараж.
Трябва да наваксаме загубените две точки срещу Малта с победа срещу Норвегия – претендентът за третото място, а след това да се надяваме на загубени точки (а защо не и административно наказание за Хърватия, ако темата още е на дневен ред) от конкурентите и да направим каквото можем срещу Италия, Хърватия и Азербайджан.
Всичко това трябва да го свършат избраниците на Ивайло Петев. Възможността бившият селекционер на Лудогорец да обнови състава май трябва да бъде забравена толкова скоропостижно, колкото и мимолетното му назначаване на Герена. Поне затова говори неговият пореден избор на играчи – познати имена и нищо изненадващо. Не че селекционерът има кой знае какъв избор, но сред повиканите има едно-единствено по-интересно решение, май присъстващо по-скоро за колорит, а не за игрови минути – младокът от Ботев Александър Колев, който прави дебют в разширения представителен отбор.
На вратарския пост абонираните за повиквателни Николай Михайлов и Владо Стоянов са отново сред избраните, нищо че единият е тотално „под радара“ и никой не знае колко и дали пази (ако съдим по резултатите, събира пълна кошница с голове – 2:5 срещу Бешикташ в първия кръг на Суперлигата, 0:2 срещу Акхисар Беледиеспор във втория). Другият не изживява най-добрия старт на сезона, понеже според новия му треньор май „главата му е другаде“. Може би Петев се надява да е с националния отбор...
В защита положението е с марка „изберете българското“ – братята Миневи, Георги Терзиев и Сашо Александров, Иво Иванов от Берое и... Бодуров, който поне играе във Фулъм, макар и не като първи избор в отбраната. Бандаловски също е със спорни изяви от половин полувреме с Партизан, Манолев започна сезона добре в Кубан, но последните няколко мача е резерва. При другите флангови играчи също е сложно – сред избраниците на Петев са Тодор Неделев и Александър Тонев, които нямат официален мач за Майнц и Астън Вила в последната има-няма една година. Дяков и Мишо Александров не са в най-добрата си форма, да не говорим за обичайния доскоро титуляр Владо Гаджев, който остана без отбор (респективно и логично и без повиквателна).
Прави впечатление отсъствието на доскорошната опция в атаката Андрей Гълъбинов, който само преди няколко дни донесе купа на тима си Новара, бележейки хеттрик. Макар и в Серия Б, Гълъбинов играе и можеше да даде още възможности на Петев. Преди седмица представителният ни тим под 19 години записа равенство в контрола с Италия, Петев можеше и от там да „вземе някого на заем“ – я Краев, я Сашо Георгиев. Явно е, че опитни легионери нямаме, поне да ползваме инерцията на младите.
„Белите лястовици“ (доколкото това може да се каже след едва един клубен мач) са Симеон Славчев и Ивайло Чочев – и двамата младоци играят и се справят доста добре, единият започна като титуляр в първия кръг за Палермо, другият стана герой в дербито на Лимасол между едноименния местен тим и Аполон с победния си гол. Ивайло Петев беше на трибуните и явно кратката но ефективна изява на Славчев е била достатъчна за важната повиквателна. Георги Миланов играе по малко във всеки мач на ЦСКА (Москва), с пълни минути в Спартак е Ивелин Попов, Златински също прави добро впечатление в Румъния, а по думите на треньора Валери Божинов е „прероден“ в Партизан – може би най-после ще направи нещо запомнящо се и на терена.
С това краткият списък от надежди завършва, ще трябва да очакваме познатите ни футболисти да направят нещо непознато (или поне неприсъщо за последните мачове) – да победят силен съперник. Пред националния ни отбор има 45 дни на пределна мотивация, които започват (а могат и да завършат) още на 3 септември с прекия съперник за път нагоре. Точно тогава ще видим и дали резервите ще се окажат на правилното място
