"В един момент се замислих, че има нещо в храната. Преди пробата трябваше да изям един сандвич, за да си сгъстя pH-то на урината".
"Живеем тук 20 дни и не съм се къпала с топла вода, в тоалетната използваме кофи. Условията са ужасни".
"Защото сме от Изток и сме близо до Русия. На нищо не се надявам - дори Русия и Путин не могат да се справят с тях, аз ли ще ги преборя?"
"Написах едно възражение към WADA и излязох на директна война с тях. Чувствам се неудобна, това е единственото ми обяснение".
Понякога в спорта (а и в живота) е по-добре просто да замълчиш. Точно такъв е случаят със Силвия Дънекова, която трябваше кротко да си опакова багажа и по най-бързия начин да си тръгне от олимпийското село. Плочата с конспирацията срещу малкия, но храбър източен народ не просто се изтърка, а вие като сирена за бедствия и аварии.
Парадоксът е, че само най-страстните фенове на леката атлетика въобще подозираха коя е Силвия Дънекова. Върховото й постижение е 14-о място на световно първенство. И затова версията, че антидопинговата агенция (WADA) е задействала целия си апарат срещу българката, е най-малкото нелепа.
И така, докато Фиджи и Косово се радват на първите си олимпийски титли, ние изпреварихме всички в най-традиционната си дисциплина. Но едва ли има изненадани - всъщност скандалите бяха започнали да ни липсват, а скорошната драма с мелдония на Габриела Петрова (спортист №1 за 2015 г.) все пак завърши щастливо.
Въпросът е кога най-накрая ще бъде потърсена реална отговорност от всички по веригата. От Добромир Карамаринов, чиято федерация вече се конкурира с тази по вдигане на тежести по брой уличени състезатели. От лекаря на националния отбор Ангел Лозанов, който следва да контролира дори пастата за зъби. От самата Дънекова, чиято олимпийска подготовка е щедро финансирана от бюджета. Народни пари, които пак се оказаха хвърлени на вятъра.
Необходима е и ревизия на дейността на родната допинг лаборатория. Кога и как са тествани все по-малобройните ни олимпийци и защо пак ни хващат по бели гащи на голямата сцена.
Иначе Силвия забрави да включи важен акцент в своята реч, която иначе сме чували десетки пъти - как всички гълтат, но само нас ни хващат. Вероятно е точно така - нищо чудно прословутият зелен цвят на басейна в Рио да е резултат от допира до тялото на Майкъл Фелпс. В българския спорт обаче водата отдавна е кафява. И мирише отвратително.
