Волейболът е сред малкото спортове у нас, които не се сгромолясаха заедно със старата система. Треньорите и състезателите ни продължават да задават стандартите в най-силните първенства. Школите не спират да бълват таланти. Въпреки моментните спадове националният отбор за мъже запазва статута си на водеща световна сила. Вярно, че перспективите са по-скоро за познатата серия четвърти места и някой и друг медал, отколкото за тотална доминация и титла след титла. Но и това не е никак малко.
Съвсем скоро у нас ще гостуват Бразилия и Полша – съответно олимпийски и световен шампион – за мачове от Световната лига. А догодина ще домакинстваме на Мондиал 2018 заедно с Италия.
На този фон „Нефтохимик” спечели титлата в първенството, след като успя да си позволи услугите на няколко национали. А дербито между ЦСКА и „Левски” в „Арена Армеец” счупи рекорда за най-посетен мач от вътрешния календар.
Извадени от контекста, всичко това свидетелства за умел мениджмънт и чудесна атмосфера в най-успешния ни колективен спорт.
Едно найлоново пликче обаче ни върна в тъжната реалност. То съдържаше сребърните медали за второто място в Суперлигата и бе доставено в офиса на ЦСКА от куриер на федерацията.
Това за пореден път ни напомни, че е достатъчно само да допреш чело до лъскавата витрина, за да зърнеш разрухата и мърсотията отзад.
Посланието е ясно. Директорът и треньор на ЦСКА Александър Попов е от онези, неудобните. Които отказват да играят по свирката и обсъждат на висок глас всичко, което им се стори нередно.
При последния случай отборът му загуби домакинското си предимство от редовния сезон и трябваше да приеме „Нефтохимик” в Перник. Причината – зала „Васил Симов” била малка, а други свободни съоръжения в столицата просто нямаше.
Ето как се стигна до медалите в пликче. Евтино отмъщение в евтина опаковка. Напомняне, че ако не си послушен, няма на какво да се надяваш.
Само няколко дни по-рано същия урок получи и Владимир Николов. Дългогодишният капитан на националния отбор загуби благоразположението на президента на федерацията Данчо Лазаров. Резултатът бе светкавичен – преструктуриране на длъжностите и закриване на поста „генерален секретар”. Николов не бе уважен дори с найлоново пликче. Той научи, че вече е зад борда, от лаконично съобщение в медиите.
Нищо ново под слънцето. Българският волейбол си остава мъглява зона, споделяна от високи мъже и ниски човечета. В която честта и уважението струват по-малко и от найлоново пликче.
