Династията Цин. Светата Инквизиция. Нацистка Германия. Октомврийската революция. Международната федерация по лека атлетика.
Малко странен списък, нали? Уж различни процеси и епохи. Те обаче са обединени от неистовото желание миналото да бъде заличено. Да се зачеркнат предишните достижения. И да се внуши идеята, че историята започва от днес. За целта са изгаряни книги и хора. А в актуалния случай с федерацията по лека атлетика - анулират се рекорди.
Ако случайно сте пропуснали - един италиански журналист на име Джани Мерло отправи подобно предложение, а президентът на централата Себастиан Коу изрази готовност за дискусия.
Въпросният Мерло е и президент на Асоциацията на спортните журналисти (AIPS). Не е ясно дали идеята го е осенила в лично качество или като лидер на цяла една гилдия. Ако е второто, това е лошо. Защото и авторът на тези редове членува във въпросната организация. И не е участвал в никакво допитване по този въпрос. Някак не е демократично.
Инициативата за анулиране на рекордите е стара и захабена от прекомерна употреба. Периодично някой радетел за чист спорт я развява с революционен плам и се изживява като месия, който най-после ще постави нещата по местата. Само че за първи път самите ръководители на спорта са склонни да я обсъдят. Може би са притиснати от постоянните допинг скандали и усещането, че цялата индустрия се крепи на косъма "Юсейн Болт". А може би просто искат да се харесат на силните на деня.
Разбира се, предложението на Мерло (ударението е на първата сричка) няма как да мине. Защото неизбежната лавина от съдебни дела ще фалира федерацията за два дни. Самата хипотеза да обявиш някого за допингиран, макар че никога не е давал положителна проба, е абсурдна.
И какво точно ще се случи, ако теглим чертата и започнем отначало? Сигурно новите рекордьори ще консумират единствено целина? А когато назобените зомбита от Комунистическия блок (повярвайте - именно това е акцентът в цялата тази нелепа история) са поставяли върховите си постижения, нима конкурентите им от Запада са гледали анаболи само на картинка?
Американците толкова дълго храчиха по рекорда на Йорданка Донкова, че устите им пресъхнаха. Най-накрая някаква чиста като сълза фина девойка взе, че го счупи. И напрежението спадна. Сега трън в очите останаха Стефка Костадинова и няколко динозаври от времето на Студената война.
Ами скочете повече от нея де! Или е по-удобно да смъкнем летвата до кота нула, та най-накрая да ви е по мярка?
Всъщност не. Най-добре й вземете рекорда. Изгорете й снимките. И я хвърлете на кладата. Но Цин Ши Хуанди, инквизиторите, Адолф Хитлер и болшевиките ще харесат това.
