Още от първите си години, в него има нещо магическо. Моментално Марадона се превръща в нарицателно за талант. Младият Диего Армандо впечатлява футболния свят на 16, когато пленява сърцата на всички в родината си и бързо облича националната фланелка.
За да заблести още по-ярко, аржентинската суперзвезда приема предизвикателството, наречено "Барселона".
На "Камп Ноу" Марадона започва все по-често да пленява с частицата божественост, която остава неразгадана и до ден-днешен. Той е първият, аплодиран от вечния враг "Реал" Мадрид. Но авантюрата му с каталунците приключва след едва една година след меле, в което аржентинецът е в центъра на събитията.
Това обаче му дава възможност да заблести още по-ярко.
"През 1980-а, в целия регион Кампаня, е имало жестоко земетресение, със стотици жертви. В Италия, Неапол е бил считан за беден край. Неаполитанците са били определяни като хора, готови на всичко, за да оцелеят. Градът е имал нужда от ново лице.", разказва Франческо Волпо - млад фен на "Наполи".
"Когато новините са съобщили, че играч като Марадона пристига в Неапол, хората са били в истински екстаз.", добавя запалянкото.
"Спомням си, че имаше 60-70 хиляди зрители, които си бяха платили, за да го видят на представянето му просто за 20-ина минути. Тогава той ни обеща, че всичко е възможно.", спомня си Бруно Колиморо - един от по-възрастните фенове на "партенопеите", които са имали възможност да гледат Дон Диего в игра за любимия им тим.
"За първи път спечелихме първенството в Италия. В негова чест много хора кръстиха децата си Диего. Това се случва дори и в наши дни. Той ни помогна да заблестим и градът да има различен имидж. Хората да свързват града ни с него, а не с нещо негативно.", добавя Волпо.
"Той имаше своята зависимост към наркотиците още в Барселона, но може би в Неапол, освен връзките с мафията, нашата голяма любов го насочи отново към тях. Целият град беше Марадона. Ако го забележеха в ресторант, хиляди веднага се стичаха, за да се снимат с него.", допълва Колиморо.
"Роден съм през 1994-а и никога не съм виждал Марадона да играе за "Наполи". Но от разказите на баща ми, изпитвам благодарност за всичко, което е направил за нас. Ние го чувстваме като част от нашето семейство: като баща, брат или син. Знаем за пороците му, но ги прощаваме, защото го обичаме.", категоричен е младият Франческо Волпо.
Марадона се превръща в любовта на цяла Аржентина, когато през 1986-а донася за втори път у дома световната титла. По пътя си до трофея, се сблъсква с националния отбор на България.
"Беше като сън да се изправя срещу един от идолите ми, какъвто беше Диего Марадона. Човекът, който трябваше да пази Марадона, беше Аян Садъков, който играеше на по-предни позиции. Това малко изненада всички.", спомня си бившият национал Георги Йорданов.
"Той е играл на тъмно с топката до късни зори. Някой път и фактически без осветление, така става още по-техничен. Чувства топката, която не се вижда.", добавя Йорданов.
На четвъртфинала срещу Англия, Марадона остава завинаги в историята с противоречието, което създава: Божията ръка.
"Само от шестата камера се виждаше, че има нещо нередно.", спомня си спортният журналист Румен Пайташев.
"След Фолклендската война, която Аржентина губи от Англия, страната търси своето отмъщение. Четири години по-късно ние победихме Англия с най-скандалния гол в историята на световните първенства. Победихме ги с измама.", разказва със задоволство Мануел Насинович, който е аржентински спортен журналист.
"Само ако се вгледаме в разстоянието от 4 минути, между гола му с Божията ръка и онзи фантастичен дрибъл, с който той бе обявен за номер едно в историята на световните първенства. Именно тези два момента синтезират противоречивата личност на Марадона. Която е и в живота.", категоричен е Пайташев.
"Марадона донесе утеха. Затова световното първенство в Мексико е толкова важно за нас. То има и историческа стойност. Диего ни направи шампиони и ни донесе невиждана радост.", добавя Насинович.
Световната титла превръща Марадона в божество в родината му. Той вече е религия. В Аржентина е създадена "Църквата на Марадона", която има 150 000 последователи по цял свят. Най-свещена е футболната топка.
"За мен Диего е необясним от гледна точка на разума. През 1998-а, когато започнахме да си говорим за Диего, който вече не играеше футбол и много ни липсваше, решихме да създадем нещо в негова чест. И един ден трябваше да се определим какви сме ние, марадонианците. И аз казах: "Мисля, че ние сме вярващите в Диего, футболния Господ. И така се роди "Църквата на Марадона", разказва основателят на храма Ернан Амес.
"По нашия календар е 60-а година след Диего, защото календарът започва в годината, в която Диего се ражда. Коледа е на 30-и октомври – датата, когато той се появява на този свят. Нашият Великден е на 22-и юни. Тогава вкарва двата гола на Англия, красивия гол с дрибъл, както и онзи гениален момент. Ако искате да бъдете кръстени в нашата църква, трябва да пресъздадете гола с Божията ръка.", категоричен е Амес.
"Диего разбра за нашата религия за първи път, когато живееше в Куба. Умираше от смях, гледайки нашите празненства, песните, молитвите, които отправяхме. Не можеше да повярва, страшно много се забавляваше!"
След световната титла, Марадона бавно, но все по-неуспешно се изправя срещу себе си. Все по-жестоко и все по-трудно му е да победи своите слабости. Славата отне Диего Армандо – момчето от най-бедните квартали на Ланус, целунато от Господ. След положителна проба за наркотици на Мондиала през 1994-а година, аржентинецът се сбогува със световното първенство по унизителен начин.
Извънбрачни деца, връзки с италианската мафия и стрелба срещу журналисти са само част от нещата, които съпътстват човешкото лице на Марадона. И въпреки това, той е обожаван.
През 1997-а година Дон Диего се сбогува със своето любимо нещо: футбола. А за своя последен двубой в Буенос Айрес, на митичния "Ла Бомбонера" Диего кани всички свои близки приятели, сред които и Христо Стоичков.
"Топката е неговото щастие, неговата играчка. Той се забавляваше на терена. Той обичаше да бъде всичко с тази топка. Играеше за хората, за колегите, за самия себе си. Той ще си остане истински приятел, той самият решава какво да прави със самия себе си.", каза Камата.
След като се сбогува с личността на Марадона, легендарният аржентинец се отдаде още повече на своите слабости и даде сила на човека Диего Армандо.
"Голяма част от живота си той вървеше против природата. Против природата не се върви.", категоричен е колегата Румен Пайташев.
Месец след като навърши 60, Диего Марадона напусна земния свят. Господ прибра своя футболен пратеник, който изпълни своята мисия: да донесе любов към футбола на Земята.
"Аржентинският народ е беден народ. Хората обаче виждат Марадона като човек, който е тяхното спасение, техният пример. Точно заради това близо 1 милион души плачеха и искаха да се сбогуват с Марадона, въпреки че повечето от тях никога не са го виждали.", смята Насинович.
Стотици се стичат и пред стадиона в Неапол, за да отдадат почит към Марадона с цветя, тениски, шалове и картини с лика на Диего.
"Всичко това беше спонтанно. Въпреки че градът се намира в опасната зона с висока заболеваемост от COVID-19, хората излязоха по улиците, за да благодарят за всичко, което е направил за тях Марадона.", споделя Бруно Колиморо.
"Напуснаха този свят велики футболисти като Алфредо ди Стефано, като Йохан Кройф, но този отзвук го нямаше. Много характерно е изказването на Платини по повод на Марадона. Той в прав текст заявява, че даже отдавна е очаквал това нещо, имайки предвид неговия начин на живот. Но казва: "Едва ли във Франция биха обявили тридневен национален траур, когато аз си отида.", добавя Пайташев.
"В живота на Марадона има много положителни и отрицателни неща. Но по средата има една огромна страст и любов. Дори папата каза, че ще се моли за него. Франциск е бил в Аржентина, когато Марадона донесе световната титла. Папата е голям фен на футбола. Затова и вижда Марадона в положителна светлина, не като грешник. Като човек, донесъл огромно щастие.", добавя аржентинският журналист Насинович.
"Благодарен съм, че играх футбол. Това е спортът, който ми донесе най-голяма радост и свобода. Сякаш докосвам небето с ръце. Благодаря на топката. На гроба си бих сложил един надпис: "Благодаря на топката!", са само част от думите на Дон Диего, които ще ехтят във вечността.
Хората обичат футболиста Диего Армандо, но не забравят човека Марадона. Аржентинецът искаше да бъде обожаван като обикновения човек Диего, но да живее като Марадона.
Днес той остава Диего Марадона – една харизматична личност. Магьосник с топка, чието сърце издържа на буйния му начин на живот 60 години.
Големият футболист си отиде. Легендата остана.
Божията ръка ни помаха за сбогом.
