Какво правиш, когато се страхуваш?
Бягаш? Живееш със страха?
Или го побеждаваш?
Учиш се да усещаш страха, но да действаш срещу него…
Това се случва и с едно момче, което се страхува. Ужасно много се страхува… от водата. Това е Емил Кондев. Едно 13-годишно момче, което е родено с аутизъм. Една от особеностите на диагнозата му е страх от водата. Страх, който предизвиква борба със самия него. И така в продължение на много време... до преди 4 години. Майка му взима решение, което променя живота му. Време е той да спортува. Емил стъпва не къде да е, а на плувния басейн, за да тренира… плуване.
„Избрах си треньор, в който има хъс. Този, който гори в професията.”, споделя майката Лилия Кондева.
4 години след първата тренировка Емил е друго дете. Той не само тренира. Той вече обича водата. Обича басейна. Обича времето, което прекарва във водата. Водата, която доскоро му докарваше ужас.
„Въобще не съм мислил, че ще ходим на състезания… да не говорим да печели медали.”, споделя треньорът му Петър Георгиев.
Петър Георгиев е млад и ентусиазиран. Емил Кондев е първото дете със специални нужди, с което започва да работи. В момента Георгиев тренира общо 15 деца със специални потребности в Пазарджик и София.
Началото обаче е повече от трудно. И за двамата. Много любов и търпение са необходими на 27-годишния треньор, за да научи Емо да плува.
„Той е първото дете, с което започнах да работя. Стигнахме доста далеч, но това е само началото. Всеки път е предизвикателство да работя с него. Всеки ден е различен.”
Онези, които са наясно поне мъничко със симптомите от аутистичния спектър знаят, че тези постижения са равностойни на подвиг. При тези деца всичко се случва много, много по-трудно.
„Той се научи да се концентрира, разви му се общата моторика. Сега се бори освен със себе си и със света около него. Поема ударите, защото животът е малко по-сложен за тези, различните деца. Той се научи, че ако се труди и бори, ще постигне всичко.”, споделя майка му.
Треньорът Петър Георгиев обаче не се отказва да работи с малкото момче. Резултатите не закъсняват. 13-годишното момче вече плува два стила - кроул и гръб. През тази година отбеляза първите си убедителни победи - през май извоюва първо място от национално състезание, а през ноември спечели златен и сребърен медал от Международен турнир по адаптирано плуване. Отличията му бяха връчени от братята Кубрат и Тервел Пулеви.
„Откакто тренира, това са две различни деца. Спортът е чудо.”, категорична е щастливата майка.
Напълно заслужено той спечели наградата „Воля за победа”. Приз, който се присъжда на деца, превъзмогнали себе си, болката и трудностите в името на спорта. Но отличията са награда не само за Емо. Те са награда за семейството му, за треньора му... за всички, които не спират да се борят заедно с него всеки ден. Докато момчето се бори със себе си и се променя, променя всички около себе си. Промяната усеща най-силно неговата майка.
„Той ме научи да обичам, защото е много трудно да обичаш дете, за което никога не си мечтал. Никой не мечтае да има болно дете. Но ако имах възможност, пак бих избрала Емил за свое дете. Той е най-големият ми учител.”
Майка и син рядко говорят с думи. Не са им необходими много. Те говорят с очи. Усещат се. Именно затова плуването носи най-голямо щастие не само за Емил, но и за майка му. Плуването е спасението. Отличията са най-малката награда, която получава, но те са стимула да продължава. Въпреки че понякога е много трудно. Но в света, в който живеем, само спортът им доказва, че ако се борят - те ще успеят или оцелеят.
